Определение № 12362 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. К. К., чрез процесуален представител, срещу определение № 24040/11.07.2025 г., постановено по адм. д. № 10384/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, противоречие с правото на Европейския съюз и при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по частната жалба. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на З. К. К., с която се твърди неоторизирана обработка на негови лични данни (адрес на електронна поща), разпространена до 24 адресати от С. П.. С жалбата е предявен и иск за обезщетение на нематериални вреди в размер на 240 лв., по 10 лв. за всяко разпространение на личните му данни. С определение № 27733/19.12.2024 г. АССГ е конституирал страните по спора и е разпределил доказателствената тежест, като е указал на жалбоподателя, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да представи доказателства в уверение на това, че пред Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) няма висящо производство за същото нарушение. В дадения от съда срок жалбоподателят представя отговор, в който декларира, че не е подавал жалба до КЗЛД, като не представя доказателства за твърдението си. В открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. съдът отново е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок да представи изходящи доказателства от КЗЛД, че не е подал жалба за същите факти и обстоятелства пред комисията. В повторно дадения от съда срок жалбоподателят не представя доказателства за липса на висящо производство пред КЗЛД. С обжалваното определение е отменено определение от 29.05.2025 г., с което е даден ход на делото по същество; оставена е без разглеждане жалбата, в частта по чл. 39 от ЗЗЛД, подадена от З. К. с твърдение за неоторизирана обработка на негови лични данни, а именно адрес на електронна поща, изпратен до 24 адресати, посочен в писмо от С. П., получено от жалбоподателя на 14.10.2024 г.; оставена е без разглеждане и върната жалбата на З. К., в частта, с която е предявен иск за обезщетение на нематериални щети в размер на 240,00 лв., по 10,00 лв. за всяко разпространение на личните данни; производството по делото е прекратено и З. К. е осъден да заплати разноски по делото. За да достигне до този резултат АССГ е приел, че липсата на висящо производство пред КЗЛД по същия спор е абсолютна процесуална предпоставка, установена в чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД за разглеждане на делото, поради което при неустановяване на този факт по предвидения в закона ред съдът е приел жалбата за процесуално недопустима и е прекратил производството в тази част. По отношение на предявения иск по чл. 82 от ОРЗД, а именно: допуснато от администратора на данни нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е приел, че възможността за търсене на обезщетение за претърпени вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни е допълнителна възможност за лицето, но същата може да се реализира едва след установяване на факта на нарушението, поради което съдът е върнал жалбата в тази част и прекратил производството. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е предвидено, че при нарушаване правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. При тази законова регламентация и с оглед предприетото процесуално действие да укаже на жалбоподателя да удостовери липсата на висящо производство пред КЗЛД по същия спор, съдът изпълнява задължението си да провери допустимостта на жалбата в съответствие с чл. 159 АПК. При безспорно установения по делото факт на неизпълнението на указанията в дадения от съда срок, съдът правилно е приложил относимите разпоредби, които регламентират недопустимост на производството. Правилно АССГ е върнал жалбата на К. в частта относно предявения иск по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото този иск предполага установяване на извършено нарушение при обработването на лични данни. Искът по чл. 82 ОРЗД е самостоятелно средство за защита, предоставено на субектите на данни, но неговото упражняване е обусловено от наличието на установено противоправно поведение на администратора или обработващия лични данни. Доколкото жалбата, основана на твърдения за неправомерно разпространение на личните данни на К., е приета за недопустима и не е разгледана по същество, съдът не е могъл да установи наличие на твърдяното нарушение. При липсата на предпоставка за допустимост на иска по чл. 82 от ОРЗД, правилно е прието, че този иск е процесуално недопустим. Отделно следва да бъде посочено, че частният жалбоподател е изложил единствено бланкетни доводи за неправилност на обжалваното определение, без да е мотивирано в какво конкретно се изразяват твърдените пороци, съставляващи касационни основания за отмяна. По изложените съображения, постановеното определение като правилно, при липса на сочените от частния жалбоподател отменителни основания, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение