Определение № 120 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2636/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. С. Д., в качеството му на особен представител на „АТМ-Център“ АД, [населено място], срещу определение № 60157 от 26.07.2021г. по т.д. № 1499/2020 г. на Върховен касационен съд, I т.о., в частта му ,с която е оставена без разглеждане подадената от „ АТМ – Център“АД касационна жалба срещу решение №2586 от 25.11.2019г. по т.д. № 980/19г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, в частта предмет на обжалване, предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от „АТМ-Център“ АД, [населено място], касационна жалба срещу решение № 2586 от 25.11.2019 г. по в.т.д. № 980/2019 г. по описа на Апелативен съд София. За да постанови този резултат, съставът е приел, че след като с атакуваното пред него въззивно решение е потвърдено изцяло решението на първостепенния съд за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ, то за дружеството не е налице правен интерес да обжалва съдебния акт, който е удовлетворителен за него, с оглед процесуалното му качество на ответник по предявения иск. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване, валиден съдебен акт. Частният касатор излага несъгласие с изводите на ВКС, І т.о. посочвайки, че с признаването на иска от особения представител на жалбоподателя, той се е присъединил изцяло към претенцията на ищеца, поради което, макар и формално в процеса да е ответник, същият е получил качеството „съищец“. Така е изведено разбиране, че правният му интерес от обжалване произтича от общите интереси на акционерите и акционерното дружество за провеждане на законосъобразно и съобразено с устава на дружеството общо събрание на акционерите. Изложени са и подробни съображения по правилността на въззивното решение, срещу което е подадена оставената без разглеждане касационна жалба на дружеството. Частната жалба е неоснователна. Изложените в частната жалба доводи са правно необосновани. Правният интерес от обжалване, респективно, от упражняване на инстанционен контрол, се определя от правния резултат и неговата рефлексия в правната сфера на страните. Когато този правен резултат е изцяло в полза на страната, то за нея не е налице правен интерес от обжалване на акта, поради това, че правният спор е разрешен по начин постигащ най- адекватния за нея отговор, с оглед отношението й към спорното право. Фактически необосновано е и твърдението на адв. Д., особен представител на ответното дружество, че е осъществил признаване на иска, като довод за реализиране на правото на жалба. В случая с определение № 5309/05.09.2017 г. по т.д. № 2146/2017 г. на Софийски градски съд /л. 44 от цитираното дело/ са констатирани предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК и на ответника- „АТМ-Център“ АД, [населено място], е назначен особен представител. Съгласно нормата на чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК признаването на иска от особения представител е обусловено от изрично одобрение на съда, пред който се води делото. Следователно, за да бъде налице редовно признаване на иска и приложение на последиците на чл. 237 ГПК, както твърди жалбоподателя, това процесуално действие следва да бъде одобрено от съда. Дружеството, чрез назначения му особен представител поддържа с отговора на исковата молба /л. 57 и следващи от т.д. № 2146/2017 г. на СГС/ основателност на иска, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице признаване на иска- като процесуален похват за постановяване на решение по чл.237 ГПК, още повече, че и фактическият състав в този случай изисква още и изрично заявяване от ищеца на желанието му правният спор да бъде приключен съобразно направеното признание от ответника. В случая, липсва процесуално въведено заявяване за такова признаване на иска, като само евентуално осъщественото по надлежния ред от съда, допускане на това признание / като направено от особен представител/ би могло да бъде аргумент, подлежащ на обсъждане относно обжалваемостта в този случай на решението, с което искането на ищеца и признанието на ответника са препятствани от съда за разрешаване на спора по реда на чл.237 ГПК. В случая,обаче, страната дори не твърди, че е поставено за разглеждане пред първата инстанция искане на особения представител за разрешение за признаване на иска. Освен това, дори и надлежно осъществено, признаването на иска, като правен способ не променя процесуалното качество на страната, която го е признала, както неправилно счита жалбоподателя. Или, и с оглед изложеното развитите оплаквания, обосноваващи правния интерес от обжалване на позитивно за жалбоподателя решение, са правно неиздържани, тъй като се основават и на неосъществени валидно процесуални действия на страната, за да бъдат разглеждани, респективно съобразявани във връзка с желанието й да подаде касационна жалба срещу удовлетворяващо дружеството решение. От изложеното от частния жалбоподател може да бъде направен извод, че особеният представител на страната се разграничава от нея, което също не намира опора в установения процесуален ред. Съгласно чл. 298, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ГПК правните последици от съдебното решение настъпват в правната сфера на страните, а не на техните процесуални представители, независимо от начина на възникване на процесуалното представителство. Не е уредена законодателно хипотеза, при която е допустимо и възможно диаметрално противоположно участие на страната и нейния процесуален представител. Правният интерес от обжалване в гражданския процес се обуславя, както вече бе обосновано, от възможността за постигане на положителен правен резултат в правната сфера на страната. Така за акционерното дружество не съществува интерес от обжалване на съдебно решение, с което са отхвърлени изцяло предявените срещу него искове, независимо от съгласието или несъгласието на неговия особен представител,чиято единствена функция е адекватната защита на страната. Останалите развити в частната жалба доводи са изцяло ирелевантни към настоящото производство, доколкото касаят основателността на оставената без разглеждане касационна жалба срещу въззивното решение, предмет на т.д. № 1499/2020 г. на ВКС, I т.о., тъй като въпросът за допустимостта на производството предхожда и обуславя разглеждането на основателността на жалбата. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение