Определение № 674 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 712/2016 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. По делото е постъпила молба от ответника [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт И. Е. за допълване на определение № 531 от 24.10.2016г. по ч. т. дело № 712/2016г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение като бъде присъдено поисканото с отговора на частната жалба юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер 2 030 лв. Частният жалбоподател К. Г. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. оспорва молбата за допълване на определението по съображения, че процесуалният закон не предвижда присъждане на разноски при недопускане на касационно обжалване на въззивно определение – съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК разноски се дължат на ответника при отхвърляне на иска или прекратяване на делото. В отговора на молбата за допълване на определението е релевирано възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Производството по настоящото дело е образувано по частна касационна жалба на ищеца К. Г. А. против определение № 152 от 15.01.2016г. по ч. гр. дело № 185/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение от 14.10.2015г. по гр. дело № 7747/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав, с което К. Г. А. е осъден да плати на ответника [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 030 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. дело № 7747/2015г. на СГС. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител Б. Д. – директор на Дирекция „Правна“ е оспорил частната касационна жалба и е направил искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размзер 2 030 лв. С определение № 531 от 24.10.2016г. по настоящото ч. т. дело № 712/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответното застрахователно дружество по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС по частната касационна жалба на ищеца. Молбата за допълване на определението на ВКС е подадена на 31.10.2016г. При тези фактически данни се налага изводът, че молбата за допълване на определение № 531 от 24.10.2016г. по настоящото дело е подадена във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, поради което е допустима. Ответното дружество е поискало своевременно присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е приложило към отговора на частната жалба списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът по частната касационна жалба има право да претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представляван от юрисконсулт. Предвид направеното от частния жалбоподател в срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт и като съобрази действителната правна и фактическа сложност на на делото на основание чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият съдебен състав счита, че на ответното дружество следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер 676,67 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение