Решение № 6728 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Димово, чрез упълномощен адв. Р. Дръгнекова, против решение № 1391 от 30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 346/2025 г. по описа на Административен съд Видин. С обжалваното решение е обявена нищожността на решение № 158, взето с протокол № 28 от 26.09.2025 г. на Общински съвет Димово (ОбС Димово). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения се твърди, че е налице колизия между два нормативни акта - Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Закон за общинската собственост (ЗОбС) относно необходимото мнозинство за вземане на решение – ЗМСМА предвижда 1/2 от присъстващите общински съветници, а ЗОбС - 2/3 от присъстващите, като се смята за приложим ЗМСМА, като по-нов такъв. Наред с това се сочи, че видно от приложените по делото документи, при замяната общината ще спечели голяма сума и ще осигури приходи за покриване на капиталовите разходи. Поддържа се, че съдът неправилно е приел недобросъвестното упражняване на правомощия от страна на общинския съвет, тъй като органът е взел своето решение, защото то е икономически изгодно за общината. Иска се отмяна на решението на административния съд и присъждане на разноски в минимален размер. Ответникът – областен управител на област с административен център Видин, с писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "БеГраСе" ЕООД, представлявано от управителя И. Е. С., в съдебно заседание пледира за основателност на касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 1391 от 30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 346/2025 г. по описа на Административен съд Видин, е обявено за нищожно решение № 158, взето с протокол № 28 от 26.09.2025 г. на Общински съвет Димово. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил, че на заседание на Общински съвет Димово, проведено на 26.09.2025 г., е прието предложението на "БеГраСе" ЕООД за замяна на имот, собственост на "БеГраСе" ЕООД - ПИ с идентификатор 32370.102.8 по КККР на [населено място], община Димово, земеделска територия, категория нива, с площ от 50002 кв. м, с имот частна общинска собственост - ПИ с идентификатор 14489.702.199 по КККР на [населено място], община Димово, урбанизирана територия, отреден „за друг вид застрояване“, с площ от 2293 кв. м; дадено е съгласие за извършване на замяната, като е възложено на кмета на общината да сключи договор за замяна на гореописаните имоти. Решението е прието с гласовете на 8 общински съветници от присъствали 11, при общ брой на общинските съветници - 13. Тълкувайки разпоредбата на чл. 40, ал. 8 ЗОбС, съгласно която решенията за извършване на замяна се приемат от общинския съвет с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците, административният съд е счел, че в случая при общ брой 13 са били необходими гласовете на 9 общински съветници /8, 67/, поради което решението е прието без необходимото по закон мнозинство. Отбелязал е, че се касае за прилагане на специална разпоредба /чл. 40, ал. 8 ЗОбС/ спрямо обща такава /чл. 27, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА/, поради което възраженията на жалбоподателя за противоречие в нормативната уредба и за неяснота, налагаща тълкуване на нормативни разпоредби, са счетени за неоснователни. На следващо място съдът е посочил, че съществува законова забрана за замяна на имот – частна общинска собственост, с имот, собственост на юридическо лице, съгласно чл. 40, ал. 1 ЗОбС, като в случая не са налице предвидените в закона изключения, вкл. тези по чл. 40, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗОбС. На последно място съдът е преценил, че предложението за замяна е било недопустимо за разглеждане и е следвало да бъде отклонено, поради висящо административно производство със същия предмет и страни, по което е постановено решение № 151 по протокол № 26/29.08.2025г. на ОбС Димово, отменено с решение № 151 по протокол № 27/19.09.2025г. на ОбС Димово. В заключение решаващият съд е направил извод, че липсата на нужното мнозинство за приемане на решението и наличието на законова забрана за подобна замяна на имоти води до нищожност на постановения от общинския съвет акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на ЗОбС и ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗОбС, не може да се извършва замяна на имот - частна общинска собственост, на право на строеж върху имот - частна общинска собственост, или на учредено в полза на общината право на строеж с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона. Нормата на чл. 40, ал. 8, изр. първо ЗОбС пък разписва, че решенията за извършване на замяна се приемат от общинския съвет с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците. Предвид безспорната установеност по делото, че атакуваното решение № 158, взето с протокол № 28 от 26.09.2025 г., е прието с мнозинство от 8 гласа „за“ и липсата на спор между страните, че общият брой на общинските съветници в Общински съвет Димово е 13, то обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че актът на общинския съвет е приет при липса на изискуемото съгласно чл. 40, ал. 8 ЗОбС мнозинство, а оттам и че липсва валидно формирано волеизявление, при което е прогласил неговата нищожност. Неоснователно в касационната жалба се твърди колизия и неяснота в нормативната уредба, а именно че нормата на чл. 27, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА изисква мнозинство при вземане на решения - повече от половината от общия брой на съветниците, докато чл. 40, ал. 8, изр. първо ЗОбС изисква мнозинство от две трети от общия брой на съветниците. Правилна в тази връзка е преценката на административния съд, че в случая се касае за прилагане на специална спрямо обща разпоредба, в каквото съотношение е цитираната разпоредба от ЗОбС /специален закон/ спрямо общата разпоредба на чл. 27, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Не може да се възприеме тезата на касатора, че тъй като замяната е икономически изгодна за общината, то не е налице закононарушение. При наличието на изричен законов текст - чл. 40, ал. 1 ЗОбС, въвеждащ забрана за замяната на имоти - частна общинска собственост, на право на строеж върху имот - частна общинска собственост, или на учредено в полза на общината право на строеж с имот или с право на строеж - собственост на физически лица или на юридически лица, настоящият касационен състав споделя заключението на решаващия съд, че процесното решение на общинския съвет е взето в противоречие с материалния закон, при пълна липса на законно основание за извършваната замяна. С оглед на изложеното, правилни и обосновани са изводите на решаващия съд, че актът на колективния административен орган е приет при липсата на изискуемото съобразно специалните разпоредби на ЗОбС мнозинство и при липсата на законно основание за извършваната замяна, което е довело до неговата нищожност. По тези съображения обжалваното решение, с което е обявено за нищожно решение № 158, взето с протокол № 28 от 26.09.2025 г. на Общински съвет Димово, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, при равностойност 102 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,