Решение № 2575 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С., гражданин на Република Турция, чрез адв. С. Б.-Иванова, против Решение № 34864/24.10.2025 г. постановено по адм. дело № 6965/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Изложени са доводи за неправилност – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е решението да бъде отменено, а в условия на евентуалност прогласено за нищожно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Е. Хичовски в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде отменено като неправилно. Върховният административен съд, шесто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София – град в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на К. С. срещу решение № 3654/02.06.2025 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, в предвидената писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че е напуснал държавата си по произход поради задържането на кмета на Истанбул и поради твърдяно членство в опозиционната партия „Дже Хе Пе“, като е изразил опасения, че би могъл да бъде задържан. Същевременно е заявил, че не е бил арестуван, съден или осъждан, не е бил заплашван и не му е било оказвано насилие. Не е имал проблеми с официалните власти, нито е посочил конкретни действия срещу него поради етническа или религиозна принадлежност. Основните му затруднения са свързани с липсата на възможност да упражнява желаната от него трудова дейност и с общата политическа обстановка. Посочил е и че крайната цел на пътуването му е била установяване в държава от ЕС. След анализ на бежанската му история и събраните доказателства съдът е достигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Прието е, че по отношение на жалбоподателя не съществуват реални и индивидуализирани заплахи, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Липсват данни той да е бил лично преследван, поради което не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Съдът е споделил и извода на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. По делото не се установява жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, нито на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на К. С. на хуманитарен статут, доколкото по делото не се установява осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Събраните доказателства не сочат на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), нито на тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). Самият жалбоподател не е навел конкретни факти, които да обосновават приложението на тези разпоредби. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на К. С. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се установява осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Събраните доказателства не сочат на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), нито на тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). Самият жалбоподател не е навел конкретни факти, които да обосновават приложението на тези разпоредби. При преценката по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът се е позовал на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, както и на практиката на Съда на ЕС по дела C-465/07 и C-285/12, като е изследвал дали в държавата по произход е налице въоръжен конфликт с такава степен на безогледно насилие, която сама по себе си да поражда реална и сериозна заплаха за всяко цивилно лице. Въз основа на актуалните справки за обществено-политическата обстановка е прието, че не е установено наличие на въоръжен конфликт или на ниво на насилие, достигащо прага, очертан в практиката на СЕС. От представените данни не се установява системно и всеобхватно насилие, насочено срещу цивилното население, нито преследване на лица в положението на жалбоподателя, включително редови членове на опозиционни партии. Не са налице и доказателства за индивидуализирана опасност, надхвърляща общото ниво на обществено напрежение. С оглед на това съдът е приел, че в държавата по произход е налице относително стабилизирана обстановка, при която не се установява такава степен на безогледно насилие, която да обуславя предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което отказът на административния орган е законосъобразен. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен и подробен анализ на приобщените по делото доказателства, както и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и напълно се споделят от настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Правилно административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и подробно анализираната бежанска история на К. С., е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Изложените от него обстоятелства не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Самият жалбоподател е заявил, че не е бил арестуван, съден или осъждан, не е бил заплашван и не му е било оказвано насилие, нито е имал проблеми с официалните власти поради етническа или религиозна принадлежност. Посочените от него мотиви за напускане на държавата по произход са свързани с общата политическа обстановка и затруднения при намиране на работа, поради което правилно са квалифицирани като лични и икономически, а не като основания по смисъла на чл. 8 ЗУБ. В проведеното интервю жалбоподателят е заявил, че е напуснал държавата си по произход поради опасения, свързани с евентуална военна мобилизация и поради общата обществено-политическа обстановка. Същевременно е посочил, че по отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, нито е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Правилно съдът е приел, че наведените от него причини да не желае да се завърне в държавата си по произход не съставляват основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, доколкото не се установява индивидуализирано преследване по някой от изчерпателно изброените в закона признаци. Посочените мотиви са свързани с лични съображения и с общата обстановка в страната, но не разкриват конкретна и насочена спрямо него заплаха. Обсъден е и доводът за несигурност в страната, като правилно е прието, че общото напрежение или политическа нестабилност сами по себе си не обосновават преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че е налице реална заплаха за жалбоподателя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представените справки не се установява наличие на въоръжен конфликт или на степен на безогледно насилие, която да води до реална опасност от тежки и лични заплахи за всяко цивилно лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Поради изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите за отсъствие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По делото не са налице доказателства жалбоподателят да е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, от изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, нито на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие във въоръжен международен или вътрешен конфликт. Поради това правилно е прието, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут. Съгласно Решение на съда на ЕС (голям състав) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-465/07 и доразвито (доразширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен) безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно - за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Република Турция не се установява наличие на въоръжен вътрешен конфликт с такава степен на интензитет, която да поражда реална и сериозна заплаха за всяко цивилно лице. Представените по делото справки сочат на отделни прояви на напрежение и инциденти, но не и на повсеместно и всеобхватно безогледно насилие, обхващащо цялата територия на страната или региона, от който произхожда жалбоподателят. Не се установява територията на държавата да е обхваната от конфликт с такъв мащаб, че самото присъствие на цивилно лице там да води до реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Липсват данни за ниво на насилие, достигащо прага, очертан в практиката на Съда на Европейския съюз, при който не се изисква индивидуализиране на заплахата, тъй като рискът произтича от самата ситуация. Дори да се приеме наличие на вътрешнополитическо напрежение или локални конфликти, не се установява такъв интензитет на безогледно насилие, който да обосновава сериозни и потвърдени основания да се счита, че жалбоподателят, върнат в държавата си по произход в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността си. При това положение правилно е прието, че не са налице обстоятелства, които да обосновават предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав съобрази правилото, формулирано в т. 39 от решение на СЕС по дело C-465/07, съгласно което при липса на индивидуални основания за преследване се изисква по-висока степен на безогледно насилие, за да бъде предоставена субсидиарна закрила. В случая личната бежанска история на жалбоподателя не разкрива основателни опасения от преследване по чл. 8 ЗУБ, доколкото той сам заявява, че не е бил заплашван или преследван от властите, а мотивите за напускане на страната са свързани основно с невъзможността да работи. От приобщените по делото справки се установява, че предприетите действия на властите са във връзка със задържането на кмета на Истанбул Е. И. и лица от неговия близък политически кръг, без данни за преследване на редови членове на опозиционни партии и без наличие на въоръжен конфликт с интензитет, който да обоснове приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и основания за прилагане на принципа „non-refoulement“ по чл. 33, § 1 от Женевска конвенция за статута на бежанците и чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като липсват данни при евентуалното завръщане жалбоподателят да бъде изложен на реална опасност от изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. Общата обществено-политическа обстановка в държавата по произход, включително във връзка със задържането на кмета на Истанбул и лица от неговия близък кръг, сама по себе си не обосновава предоставяне на международна закрила. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София – град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,