Определение № 2375 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1510/2025 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „Билдест“ ЕООД и „София парк“ АД за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 179 от 04.07.2025 г., постановено от Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение по касационно търговско дело № 20248002901049 по описа за 2024 година в частта му, с която след отмяна на решение № 796 от 21.12.2023 г. по т.д. № 568/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 450 от 04.04.2023 г. по т. д. № 1726/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кор кънстракшън“ ООД срещу „Билдест“ ЕООД и „София парк“ АД искове, са осъдени „Билдест“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], и „София парк“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплатят солидарно на „Кор кънстракшън“ ООД, ЕИК:[ЕИК], на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 1350424,34 лева, явяваща се горница над присъдения размер 21946,55 лева до сумата 1372370,89 лева, дължимо възнаграждение с вкл. ДДС за изпълнени довършителни СМР по договор за доставки и строителство от 25.01.2019 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното плащане. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, след преценка на данните по делото, намира следното: Съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на влязлото в сила решение. В разпоредбата на чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК е предвидена възможност молителят да поиска спиране на изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. Спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК е специфична мярка на обезпечение, приложима единствено по отношение на съдебните решения, които се ползват с изпълнителна сила, не и за решенията, постановени по установителни и конститутивни искове, които нямат такава сила и не подлежат на изпълнение. В случая се иска спирането на изпълнението на осъдително решение, подлежащо на принудително изпълнение. От материалите по делото се установява, че на 17.07.2025 г. е подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение, в която са изложени твърдения за наличието на основания за отмяната му. Доколкото решението, спиране на изпълнението на което се иска е постановено на 04.07.2025 г., следва да се приеме, че молбата за отмяната му е депозирана в законоустановения в чл. 305 от ГПК срок. Към молбата е приложен платежен документ, от който се установява, че по сметката на ВКС за обезпечения е преведена сумата, съответстваща на тази по осъдителния диспозитив на решението, спиране изпълнението на което се иска - 1350424,34 лева. Постъпването и наличието към 24.07.2025 г., на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС, е удостоверено от счетоводството на съда с поставен върху платежния документ щемпел - печат. Представени са доказателства за внесена държавна такса по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 27008.48 лв. При така изложеното настоящият съдебен състав намира, че са осъществени всички законоустановени предпоставки за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение в осъдителната му част, поради което и молбата с искане в този смисъл следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия,