Определение № 10138 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10334/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. П. Т. от гр. Бургас, подадена чрез пълномощник адв. С. Димитрова. Жалбата е против определение №5908 от 02.07.2026г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело №1505/2026г. С него е върната касационна жалба на А. П. Т. против решение №525/04.03.2026г., постановено по адм. дело №7817/2024г. по описа на Районен съд Бургас, и е прекратено производството по делото. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на Административен съд - Бургас за разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Ответниците по частната жалба - Общинска служба „Земеделие“ – Созопол, С. Д. В., С. Т. Т., С. Т. Т., Н. Я. Т., Д. Х. Д., З. Х. А., Г. В. Ц., В. В. С., М. К. Я., П. Л. А., К. Д. В. и Я. С. В., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №5908 от 02.07.2026г. е върната касационната жалба на А. П. Т. против решение №525/04.03.2026г. по адм. дело №7817/2024г. на Районен съд Бургас, и е прекратено производството по адм. дело №1505/2026г. на Административен съд – Бургас. За да постанови този резултат съдът се е позовал на чл.213а, ал.6, т.2, изр. последно във вр. с чл.210, ал.1 от АПК и е приел, че подателят на касационната жалба на А. П. Т. няма правен интерес да обжалва решението на Районен съд Бургас, тъй като то е благоприятно за него и с прогласената с това решение нищожност е постигнат максималния възможен благоприятен резултат в своята правна сфера. Обжалваното определение е правилно. Установява се, че производството по адм. дело №7817/2024г. на Районен съд Бургас е образувано по жалба на А. П. Т.. С постановеното по делото решение №525 от 04.03.2026г. е обявено за нищожно оспореното решение №3038/30.01.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ Созопол, в частта му по т.III, и е върната преписката на Общинска служба “Земеделие“ - Созопол със задължителни указания за повторното й произнасяне. При така установеното от фактическа страна обосновани и съответни на закона са изводите в обжалваното определение на Административен съд – Бургас, че А. П. Т. няма правен интерес да обжалва решението на Районен съд Бургас. Според чл.210, ал.1 от АПК право да обжалват първоинстанционното решение имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая А. П. Т. очевидно не е сред тези лица, тъй като решението на Районен съд Бургас е изцяло благоприятно за него. Неоснователни са доводите в частната жалба, че А. П. Т. има правен интерес да обжалва решението на Районен съд Бургас, тъй като този съд с решението си не е коментирал част от оплакванията му и постановеното решение не съответства на обема на търсената защита. Доводите в тази насока не могат да бъдат споделени, тъй като за това дали едно решение е благоприятно или не се съди по постановения с него резултат. В случая той е изцяло благоприятен за А. П. Т.. Наведените от последния доводи касаят мотивите на решението на Районен съд Бургас, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. Респ. несъгласието или непълнотата на мотивите не му създават право на касационно обжалване на благоприятно като краен резултат решение на първоинстанционния съд. Неоснователни са също доводите в частната жалба, че А. П. Т. претендира възстановяване на собственост, което не е постигнато с решението на Районен съд Бургас. Тези доводи също не могат да бъдат споделени, тъй като първоинстанционното решение е постановено според правомощията на първоинстанционния съд по чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК. Този съд няма правомощия да възстановява собственост, тъй като това е правомощие само на специализирания административен орган - Общинската служба „Земеделие“. Съдът може да даде задължителни указания в тази насока, но не може сам да възстанови собственост върху земеделски земи. В случая дадените указания са само за излагане на мотиви, тъй като при липса на такива първоинстанционния съд не може да се произнесе по съществото на спора. И със следващо решение на Общинската служба „Земеделие“ (ако то е неблагоприятно за А. П. Т.) не се ограничава правото на последния да го оспори и да получи защита. По-същественото обаче е, че постановеният резултат от Районен съд Бургас е изцяло благоприятен за частния жалбоподател А. П. Т., поради което той няма правен интерес да го обжалва. Останалите оплаквания в частната жалба касаят съществото на спора пред първоинстанционния съд и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 и чл.213а, ал.7 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,