Определение № 3669 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез служител И. Ц. (с юридическо образование), срещу определение № 598/24.02.2026 г. постановено по в. ч. гр. д. № 3262/2025 г. на Софийския апелативен съд по реда на чл. 248 ГПК. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на определението. Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на искането за присъждане на разноски. В условие на евентуалност се претендира намаляване на техния размер по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Насрещните страни М. В. В. и Ц. В. В. с писмен отговор, чрез адвокат Р. П., оспорват жалбата като недопустима, тъй като обжалваното с нея определение е изключено от касационен контрол. В условие на евентуалност изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на направените по делото разноски. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, но е недопустима, като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Образуваното пред Апелативен съд – София производство е по подадена частна жалба срещу определение по чл.402 ГПК в производство за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск. Същото не потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, поради което не подлежи на обжалване в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Не попада и в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не е определение, с което се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство или се прегражда неговото развитие. Трайно установена е практиката на ВКС, според която производството по обезпечение има несамостоятелен и привременен характер, поради което постановените в него съдебни актове, включително и тези по реда на чл.402 ГПК, не дават разрешение по същество на друго производство. Аргумент за това се извежда и от задължителната практика на ВКС – ТР № 5/2015 на ОСГТК, според което сред подлежащите на касационно обжалване определения по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.1 ГПК, са определенията в производство по обезпечение на иска, когато обезпечението е допуснато от въззивен съд (чл. 396, ал.2 ГПК). С оглед на това, определенията по чл.402 ГПК са изключени от касационен контрол и касационното им обжалване е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК, определението за изменение на решението, респ. определението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва съдебният акт, по отношение на което е постановено. С оглед на това, обжалваното определение на апелативния съд за допълване на постановеното по делото определение по чл.402 ГПК в частта за разноските не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на обявяването му. Подадената срещу него частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Трайно установена е съдебната практика на ВКС, според която в производството по чл.248 от ГПК не се присъждат разноски, доколкото същото е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Предвидената в посочената разпоредба възможност е страните в производството да получат защита срещу неправилно присъдените разноски, без да се обжалва постановения по същество съдебен акт – чрез неговото допълване или изменение. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл.248, ал.3 от ГПК, поради което такива не се следват на страните в настоящото производство. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение