Определение № 123 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1467/2012 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане от 6.07.2012 г. на съдия-докладчик от Бургаския районен съд по н. а. х. д. № 2481/2012 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е дал становище, че компетентен да се произнесе е Софийският районен съд, в чиито район е допуснато нарушението. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 28.06.2012 г. по н. а. х. д. № 5395/2012 г. Софийският районен съд е прекратил съдебното производство. Изпратил е делото по компетентност на Бургаския районен съд с мотива, че нарушението е извършено на територията на този съд. С разпореждане от 6.07.2012 г. по н. а. х. д. № 2481/2012 г. съдията –докладчик от Бургаския районен съд е приел, че не е компетентен, тъй като нарушението на чл. 24, ал. 2 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти вменява в задължение да се уведоми председателя на агенция „Д.”, което е следвало да бъде изпълнено в гр.София. Разглеждайки повдигнатия спор между съдилищата, Върховият касационен намира, че териториално компетентният съд е Софийският районен съд. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти изисква уведомяване на председателя на агенцията, чието местонахождение е на територията на гр.София и представлява мястото на изпълнение на задължението. Доколкото мястото на дължимото действие определя териториално компетентния съд при бездействие, делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд, където се намира агенцията и където трябва да постъпи уведомлението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК