Определение № 50356 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г.

С определение № 213/28.06.2022 г. по гр.д. № 3512/2020 г. по описа на ВКС, в производство по чл. 248 ГПК е допълнено решение № 60281/21.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 3512/2020 г. по описа на ВКС, като ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител – адв. М. Р. на ответниците адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл.38 ЗА през трите съдебни инстанции. Срещу това определение на ВКС е подадена е молба от адв. Р., която има характер на частна жалба, доколкото се изразява несъгласие с определения от състава на ВКС размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция и се иска изменение на постановеното от ВКС по реда на чл.248 ГПК определение. Така депозираната частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК определението за разноски може да бъде обжалвано само по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение в частта за разноските се иска. В случая решението на ВКС по чл.290 ГПК не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол и е окончателно. Следователно и определението по чл.248, ал.1 ГПК, с което е изменено решението по чл.290 ГПК в частта за разноските, не подлежи на обжалване. С оглед изложеното, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС,