Определение № 50098 от 29.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 705/2022 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане № 1161 от 19.09.2022 г. на съдията – докладчик по НОХД № 3108/22 г. СГС, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че не се установяват предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото, т. к. не е налице изискуемият от закона количествен признак „много“ обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Не споделя и доводът, че призоваването на експертите, с адреси за призоваване в гр. София, в гр. Монтана е ирелевантно, защото това допълнително ще „натовари“ разходите по делото. Счита, че делото следва да се върне на СГС за разглеждането му и решаването му по същество, който и се явява съдът, съобразно чл. 36 НПК, на когото делото е подсъдно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане от 19.09.2022 г. съдията – докладчик, определен по НОХД № 3108/22 г. по описа на СГС, прекратил производството по делото и го изпратил на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК с мотиви, че подсъдимият и четирима от свидетелите живеят в гр. Монтана, двама са от гр. Самоков и само един свидетел е от гр. София. Съдията – докладчик приел, че с разглеждането на делото от ОС – Монтана ще се постигне процесуална икономия, т. к. петима от общо седем лица за призоваване са с адреси в гр. Монтана и за тях би било голямо неудобство да пътуват до друг съдебен район, за да участват в съдебното производство. Наред с това намира, че задължение на вещите лица е да се явят пред съда, в който са призовани като не са редки случаите, в които се налага те да пътуват до съдилища в други съдебни райони поради липса или изчерпване на свободните експерти. Затова счита, че делото следва да бъде изпратено от ВКС за разглеждане от ОС – Монтана. Съгласно чл. 43, т. 1 НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд при наличието на определени предпоставки, а именно много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Под „много“ ВКС еднопосочно се е произнасял, че се има предвид значителен брой. Запознавайки се с материалите по делото, настоящият състав намира, че законовите изисквания за промяна на подсъдността в конкретния случай не са налични. За да се допусне промяна на подсъдността, е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за участниците в него по отношение на много лица и самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. Настоящият случай не е такъв. От посоченото по-горе е видно, че от една страна имаме подсъдим и четирима наследници на пострадалия, както коректно е посочил първоинстанционния съдия, с адрес за призоваване от гр. Монтана, което би могло да удовлетвори количествения критерий, но имаме и двама свидетели с адрес за призоваване от гр. Самоков, както и един свидетел от гр. София. Затова, въпреки наличието на пет лица за призоваване от гр. Монтана, от описаното съотношение на лицата, които е нужно да бъдат призовани за участие по делото, не следва изводът, че разглеждането на същото в съд, различен от СГС, ще доведе до намаляване на разходите, свързани с делото или до причиняване на минимални неудобства за участниците в процеса. Обратно, СГС се явява относително по - близкото населено място за всички участници в процеса и значително по – удобното такова от гледна точка на логистика. Следва да се посочи, че за промяната на подсъдността на делата поначало е ирелевантно местоживеенето, респ. местоработата на вещите лица по делото, доколкото това обстоятелство не е въздигнато от законодателя като критерий за това. Но на база снижаване на разходите не би се постигнал търсеният ефект, предвид адресите за призоваване на вещите лица по делото от гр. София. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, съдът