Решение № 8467 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1379/2026 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от Ц. И. П. искане за отмяна на влязлото в сила решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 451 от 11.04.2025 г. по адм. дело № 50/2025 г. на Административен съд – Габрово, на основание чл. 239, т. 1 АПК. В съдебно заседание искателят чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа искането за отмяна и на основание чл. 239, т. 3 АПК. Счита, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства, които не са били известни на съда и страните при решаване на спора по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС, както и че влязлото в сила решение № 10028 от 20.10.2025 г. по делото е основано на административни актове, издавани по реда и на основание Закона за закрила на детето, които са отменени. При тези съображения, развити подробно в искането за отмяна, представените писмени бележки и в съдебно заседание, иска да се отмени решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по искането за отмяна – А. Ц. И., чрез служебния си защитник, не изразява становище по делото. Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Севлиево, е представил писмено становище по искането за отмяна, с което поддържа, че същото е недопустимо, респ. неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: С решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 451 от 11.04.2025 г. по адм. дело № 50/2025 г. на АС – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Ц. И. П. от гр. София против Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-007 от 21.01.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево, с която е наредено прекратяване на настаняването на детето А. Ц. И. с майка Ц. И. П. от гр. София и баща неизвестен в професионално приемно семейство на Г. М. А. и С. Д. А. от гр. Дряново, като същевременно детето е настанено в социална и интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания - 2 гр. [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение, на основание чл. 28 от ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата. Искателят поддържа, че решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. противоречи на решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС, с което е отменено решение №16828/16.05.2025 г., постановено по адм. дело №10422/2024 г. на Административен съд София– град и вместо него е решен спорът по същество като е отменена Заповед № 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика София. Намира, че с постановяване на решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС са налице нови обстоятелства от значение за правилността на решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. и представлява основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяната му. Излага доводи, че влязлото в сила решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС е основано на верига от административни актове на дирекции „Социално подпомагане“, т. е. актове на административни органи по закрила на детето и след като една от тези преюдициални заповеди впоследствие е отменена с решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС е налице пряко отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК. Сочи също, че с решение № 3031 от 19.05.2025 г. по гр. дело № 12884/2024 г. Софийски градски съд е отменил решение № 17663/02.10.2024 г. по гр. дело № 14786/2024 г. на Софийски районен съд като е оставил без уважение молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика по чл. 8, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Закона за защита от домашно насилие и отказал да издаде заповед за съдебна защита в полза на малолетния А. Ц. И., с която на ответницата Ц. И. П. да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Счита, че с влизане в сила на решение рег. № 3031 от 19.05.2025 г. по гр. дело № 12884/2024 г. на СГС е налице предпоставката на чл. 29, ал. 1, т. 6 ЗЗДет. и следва да се приложи прекратяване на настаняването. По делото е приложено решение № 17808 от 24.09.2024 г. по адм. дело № 7472/2024 г. на Административен съд – София-град, с което е отменена Заповед № ЗД/Д-С-СК-314 от 05.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" Сердика – София, с която е прекратено настаняването в Кризисния център [заличен текст] и малолетният А. Ц. е настанен в приемно семейство за срок до произнасяне на съда с решение на основание чл. 28 ЗЗДет. и преписката е върната на административния орган. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Хронологията на издадените административни актове, предмет на различни съдебни производства и постановени съдебни актове по тях, цитирани от искателя и приложени по делото, е следната: Със заповед от 09.02.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане – Сердика“ - София, малолетното дете А. Ц. И. е настанено в КЦ [заличен текст] - [населено място], до произнасяне на съда. Заповедта е цитирана в решение № 17808 от 24.09.2024 г. по адм. дело № 7472/2024 г. на Административен съд – София-град и няма данни по делото да е оспорена пред съда. Със Заповед № ЗД/Д-С-СК-314 от 05.07.2024 г., издадена от директора на дирекция „СП-Сердика“ – София е прекратено настаняването в Кризисния център [заличен текст]-[населено място] на А. Ц. И. и малолетният е настанен в семейството на професионалните приемни родители живущи на територията на ДСП-Севлиево, за срок до произнасяне на съда с решение, на основание чл. 28 от ЗЗДет или до настъпване промяна в обстоятелствата. Заповед № ЗД/Д-С-СК-314 от 05.07.2024 г. е отменена с решение № 17808 от 24.09.2024 г. по адм. дело № 7472/2024 г. на Административен съд – София-град и преписката е изпратена на административния орган. С решение 17663 от 02.10.2024 г. по гр. дело № 14786/20204 г. на Софийски районен съд е издаден заповед за защита като е задължена Ц. И. П. да се въздържа от насилие спрямо сина си А. Ц. И. и й е забранено да го доближава на по-малко от 100метра. С решение № 3031 от 19.05.2025 г. по гр. дело № 12884/2024 г. Софийски градски съд е отменил решение № 17663/02.10.2024 г. по гр. Дело № 14786/2024 г. на Софийски районен съд като е оставил без уважение молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика по чл. 8, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Закона за защита от домашно насилие и отказва да издаде заповед за съдебна защита в полза на малолетния А. Ц. И., с която на ответницата Ц. И. П. да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. След изпращане на преписката на директора на дирекция „СП- Сердика“ – София и в изпълнение на решение № 17808 от 24.09.2024 г. по адм. дело № 7472/2024 г. на АССГ, административният орган е издал Заповед № 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г., на основание чл. 30, ал. 2 ЗЗДет., с която отново е прекратено настаняването на малолетния А. Ц. И. в КЦ [заличен текст] и на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. същият е своевременно настанен в приемното семейство на Г. А. и С. А. до произнасяне на компетентния районен съд по отправеното до него искане за предприемане на мярка за закрила или до промяна в обстоятелствата, наложили предприемането на мярката. Заповед № 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г. е отменена с решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС. Със Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-007/21.01.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане – Севлиево“, на основание чл. 30, ал. 2, чл. 30а, чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 и 4 и чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. е наредено прекратяване на настаняването на детето А. Ц. И. в професионалното приемно семейство на Г. А. и С. А. и настаняването му в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания 2 – гр. [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение, на основание чл. 28 ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата. С решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 451 от 11.04.2025 г. по адм. дело № 50/2025 г. на АС – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Ц. И. П. от гр. София против Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-007 от 21.01.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево. В мотивите на решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС е посочено, че със следваща заповед № 3Д/Д-РА-ВГ-010/18.02.2025 г. на директора на ДСП – Пазарджик, е прекратено това настаняване и детето е настанено в ЦНСТ за деца без увреждания в [населено място], община [община]. По делото няма данни дали актът е оспорен пред съда. По делото е представено решение рег. № 48 от 30.03.2026 г. по въззивно гр. дело № 2/2026 г. на ОС – Враца, с което е потвърдено решение № 365 от 03.11.2025 г. по гр. дело № 654/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отхвърлена молбата на Ц. И. П. в качеството й на майка на А. И. за реинтеграцията му в семейството. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, предвид изложените обстоятелства, намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая сочените фактически и правни обстоятелства не отговарят на условията по чл. 239, т. 1 АПК, т. к. не са налице нови обстоятелства и/или нови доказателства от съществено значение за решаване на спора, които не са били известни на страната и съда към момента на постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Както се вижда от съдържанието на цитираните заповеди, със заповед № 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г. е прекратено настаняването на малолетния А. Ц. И. в КЦ [заличен текст] и на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. детето е настанено в приемното семейство, а със заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-007/21.01.2025 г. е наредено прекратяване на настаняването на детето А. Ц. И. в професионалното приемно семейство на Г. А. и С. А. и настаняването му отново в институция. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която съгласно ал. 6 на същата разпоредба подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Административните актове, предмет на решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС, чиято отмяна се иска и на решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС, което искателят счита за ново обстоятелство, са издадени при различни фактически основания, имат самостоятелен предмет и подлежат на самостоятелен съдебен контрол, респективно постановените съдебните актове пораждат самостоятелни правни последици. В този ред, в съдебните производства по оспорването им съдът е упражнил контрол за законосъобразност на актовете като постановеният правен резултат по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС, обусловен от съответния анализ на конкретните фактически и правни обстоятелства по делото, няма правно значение за изхода по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС. Ето защо отмяната на Заповед № 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сердика с решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС не влияе върху преценката за законосъобразност на Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-007/21.01.2025 г. и в този смисъл не представлява ново обстоятелство, респ. ново доказателство за обстоятелства, които са съществували по време на висящността на съдебното производство и са от съществено значение за правилността на решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От съдържанието на разпоредбата е видно, че обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна попада в третата хипотеза – съдебният акт, чиято отмяна се иска, е основан на акт, издаден от държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е налице когато решението, чиято отмяна се иска, е обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Отмяната на тези актове с обратна сила, засяга основата, на която е изградено решението, поради което то също следва да бъде отменено. В случая, Заповед № 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г. няма преюдициално значение за издаването на Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-007/21.01.2025 г. по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Както вече се посочи административните актове са издадени в самостоятелни административни производства и имат самостоятелно правно значение, т.е. заповедта, с която е наредено прекратяване на настаняването на детето в кризисен център и настаняването му в приемно семейство не е част от процедурата, респ. фактическия състав на следващата заповед, с която се прекратява настаняването в приемно семейство и се настанява в ЦНСТ. Преценката за тяхната законосъобразност, осъществена от съда, е на плоскостта на конкретните факти и обстоятелства, мотивирали издаването на всяка от тях. Поради това отмяната на Заповед № 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 г. с влязлото в сила решение № 10808 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 7947/2025 г. на ВАС не влече като правна последица отмяна на заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-007/21.01.2025 г., респ. не е основание по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 10028 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7462/2025 г. на ВАС. Доводите в искането за отмяна, свързани с решение № 3031 от 19.05.2025 г. по гр. дело № 12884/2024 г. на Софийски градски съд, че след постановяването му е налице основанието по чл. 29, т. 6 ЗЗДет. за прекратяване на настаняването на малолетното дете извън семейството, са встрани от предмета на настоящото производство, т. к. производството по чл. 29 ЗЗДет. се провежда пред общите съдилища и има различен предмет от производството за временно настаняване по административен ред по чл. 27 ЗЗДет. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,