Решение № 2631 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Р. С. със служебен адрес в гр. Благоевград, [адрес] против Решение №20431/13.06.2025г. на Административен съд - София град по адм. дело № 12196/2023г. С него се отхвърля жалбата й срещу Заповед № АС-563 от 30.11.2023г. на председателя на Софийски районен съд в частта с която й е определено допълнително трудово възнаграждение за 2023г. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно без да се сочат конкретни отменителни основание по чл. 209 АПК, поради което касационната проверка се извършва за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. Ответникът, Председателят на Софийски районен съд, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания акт на председателя на Софийски районен съд, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Пред административния съд е предмет на разглеждане спор за законосъобразност на Заповед № АС-563 от 30.11.2023г. на Председателя на Софийски районен съд. С нея на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ вр. с чл. 3, т.2, чл. 5 и чл. 9 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения/ ПОИСДТВ/ приети с Решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/22.11.20218г., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 13/13.06.2019г., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по протокол № 28/21.11.2019г., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по Протокол 18/12.05.2022г., във връзка с решение на Пленума на ВСС по т. 52.1 от Протокол № 34/23.11.2023г. и в изпълнение на указанията на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС по т. 1 от Протокол № 42/23.11.2023г. е наредено да се изплати еднократно допълнително възнаграждение на магистрати по т. 1 и да не се изплаща такова на магистрати по т. 2. Заповедта е обжалвана от Р. С. в частта за разликата от определения й размер на ДТВ до пълния размер от 6701 лева, която жалба е разгледана по същество от Административен съд-София - град и отхвърлил като неоснователна. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като е разгледана недопустима жалба. Заповедта на председателя на Софийски районен съд е издадена в изпълнение на правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 29/22.11.2018г. с последващи изменения и допълнения. Тези правила са вътрешноведомствен акт и не съдържат белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В този смисъл е съдебната практика, изразена в решенията по адм. дело № 7655/2025г. на ВАС, адм. дело № 11230/2024г. на ВАС адм. дело № 158/2023г. на ВАС, адм. дело № 11301/2020г. на ВАС и адм. дело № 14812/1019г. на ВАС. В цитираната практика се посочва, че правилата не отговарят на кумулативно изискуемите критерии за нормативен акт. Те нямат вторичен подзаконов характер, не съдържат общи абстрактни правила за поведение и нямат задължителен характер. Те се отнасят до ограничен кръг субекти административни ръководители прокурори, съдии следователи и др. лица и имат характер на такива по чл. 13 АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Предвид изложеното обжалваната заповед като акт на администрацията не е административен акт, поради което жалбата срещу него е недопустима за разглеждане. Предвид изложеното решението следва да бъде обезсилено и производството по жалбата прекратено. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 102.25 евро Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховен административен съд, шесто отделение