Определение № 9624 от 30.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда” 2014 - 2020 г. (ОПОС) срещу Определение №1236/03.07.2024 г., постановено по административно дело № 188/2024 г. по описа на Административен съд- Враца, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение за определяне на финансова корекция № N-17/06.02.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ (РУО на ОПОС 2014-2020 г.) като е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 - 2020 разходи, представляващи средства по смисъла на чл. 1, ал.2 от ЗУСЕФСУ от стойността на сключения договор №С-260/19.12.2013 г. с изпълнител „МС- Техно- Хидро“ ДЗЗД. Частният жалбоподател сочи, че определението е недопустимо, неправилно и необосновано. Счита още, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК преценката на съда следва да се формира на база изводи по отношение настъпилите последици от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, няма основание да се търси противопоставяне и съразмерност на значителната и трудно поправима вреда за оспорващия, с което и да е от основанията за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. Излага, че Община Враца не е представила доказателства за настъпването на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на обжалвания акт, въз основа на които може да се обоснове извод за настъпили вреди. Сочи, че Общината не е доказало наличието на друг противопоставим интерес, който да обосновава спиране на предварителното изпълнение. Приетото от Административен съд - Враца от фактическа страна по никакъв начин не е съотнесено към правото, предвид което липсва подвеждане на фактите към приложимата правна норма. Формалното установяване на произволни факти по делото, без каквато и да е яснота, по какъв начин те се отнасят към правния спор, представлява съществено нарушение в дейността на съда, което е довело до постановяването на неправилен и незаконосъобразен акт. Наред с оплакванията се изразява съмнение в безпристрастността на решаващия регионален съд. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – Община Враца, чрез упълномощен представител изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и моли съда да остави в сила оспореното определение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение административният съд е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение от 06.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на Община Враца е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 - 2020 разходи, представляващи средства по смисъла на чл. 1, ал.2 от ЗУСЕФСУ от стойността на сключения договор № С-260/19.12.2013 г. с изпълнител „МС – Техно - Хидро“ ДЗЗД. За да постанови този резултат, съдът приема, че изпълнението на оспорения акт може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се във възможността Общината да изпадне във фактическа неплатежоспособност, което от своя страна ще му попречи да осъществява основната си дейност по водоснабдяване на областта с необходимото качество и постоянност. Административният съд е обсъдил обосноваващите искането твърдения на жалбоподателя, по чиято инициатива е образувано производството – Община Враца. Към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са представени писмени доказателства, установяващи факти, настъпили след постановяване на оспорения административен акт. От последните съдът е приел за установено, че с одобрената план сметка на бюджета приходите на общината за цялата 2024 г. са в размер на 132 178 845 лева, колкото са и приетите разходи. Представени са и доказателства, установяващи разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи, определена със Закон за държавния бюджет, свързани със социално значими дейности и функции на общината. Наред с това административният съд отчита и служебно известния му факт, че оспорения в този спор акт за налагане на финансова корекция на Община Враца не е единствен. Отчетено е, че общия размер на наложените финансови корекции значително надвишава разполагаемия финансов ресурс на общината, което безспорно би довело до невъзможност да бъдат изпълнявани ангажименти свързани със социални и комунални дейности. При така установеното съдът е достигнал до извод, че са налице предпоставките за спиране на изпълнението по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Първостепенният съд е приел в оспорваното определение, че от предварителното изпълнение на оспореното решение ще последват значителни или трудно поправими вреди за оспорващия и би затруднило нормалното функциониране на общината, като ще се възпрепятства изпълнението на социални и комунални ангажименти, което съществено засяга цялата местната общност. Извеждайки социално икономическото състояние на общината като цяло, местния съд приема, че е обуславена невъзможността общината да изпълни вмененото по оспорваното решение финансово задължение, от което следвал извод за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт попадало в приложимата хипотеза, поради което съдът приема за доказано наличието на противопоставим на обществения интерес частен интерес на Община Враца. Определението е неправилно. В случая предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт е допуснато по силата на закона - чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). То е инструмент за защита и обезпечаване на финансовите интереси на Европейския съюз. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението обаче може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест за тази нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на лицето, което иска спирането. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само в тесен смисъл. Община Враца твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради намаляване на паричните средства, с които разполага, и ограничаване на възможността за разплащане по публични задължения, както и обслужване на социалните и комунални дейности на общината. Това значи, че общината се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства, имайки предвид, че като сочи съдът финансовата тежест км общината е значителна, но това не може да се приеме като основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Представените доказателства, кредитирани от съда не обосновават причинно-следствена връзка между направените или предстоящи плащания по част от договорите и предварителното изпълнение на административния акт. Възникналата за общината финансова задълженост, без значение за причините довели до това не представлява внезапно възникнала причина, която да изолира основанието на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваното решение, независимо дали на общината е определена финансова корекция или не по него. Освен това трудно поправимата или значителна вреда следва да е противопоставима на защитения от закона обществен интерес и да го преодолява. Сочените от ответник по частната жалба доводи за прекомерно засягане на финансовото му състояние не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Вредите, които Община Враца твърди, че биха били причинени от предварителното изпълнение на оспореното решение касаят единствено парични плащания и не следва да се определят нито като значителни, нито като труднопоправими. Финансовите затруднения на бенефициера не представляват значителна и труднопоправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Тук след да се съобрази принципът залегнал в чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, поради което не влияе пряко върху останалите парични потоци, управлявани от бенефициера. Последният има право да му бъдат възстановени единствено разходвани суми по проекта, които са допустими, и за които не е наложена корекция. Допуснатото предварително изпълнение на корекцията означава единствено, че разходваните средства по проекта на този етап остават за сметка на бенефициера. Дали сумата ще бъде възстановена /изплатена/ на бенефициера от УО зависи от законосъобразността на акта, с който се налага корекцията, но това се решава с акта по същество на спора в основното производство. На този етап Община Враца не доказва противопоставими на обществения интерес значителни или трудно поправими вреди, които да позволяват на съда да направи извод за защитим интерес, който е по-значителен от обществения, прогласен като принцип за разходване на средства от ЕС само за допустими разходи, за които не са установени нередности. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт независимо дали е допуснато по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги оказва въздействие върху правната сфера на адресата, поради факта, че придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт - чл. 268, т. 1 АПК. Изпълнението на акт, който не е станал окончателен, съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, макар и впоследствие да бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност в определени случаи законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, като е дал приоритет на своевременното постигане на целта, с която е издаден актът. В процесния случай предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт е допуснато по силата на закона - чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). То е инструмент за защита и обезпечаване на финансовите интереси на Европейския съюз. По изложените съображения не се установява наличието на основанията по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, поради което съдът неправилно е спрял предварителното изпълнение на административния акт. Определението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да бъде решен по същество, като настоящата инстанция отхвърли искането за спиране. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение