Определение № 199 от 11.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 522/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на И. Т. С. като [фирма]-гр. Р., с което се обжалва определение № 1000 от 04.12.2015 г. по гр.д. №17/2006 на ОС-Разград, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК, като е оставил без уважение молбата за допълване в частта за разноските на разпореждане № 185/05.03.2015 г. на същия съд по същото дело, с което е върната молба на [фирма] –гр.Р. за отмяна на влязло в сила решение, поради неотстраняване на нейната нередовност. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответната страна [фирма] –гр.Р. в писмен отговор счита настоящата частна жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането за допълване на в частта за разноските на разпореждането за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила решение, депозирана от страна на [фирма]-гр. Р., съставът на ОС-Разград се е позовал на обстоятелството, че при подаване от страна на ответника по нея И. Т. С. като [фирма]-гр. Р. на отговор с вх. № на Р. 4827/28.11.2013 г. на същата молба, не е отправено искане за присъждане на разноски не са приложени изобщо доказателства за направата на такива и не са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК. В последствие, съдът е постановил на 05.03.2015 г. разпореждане за връщането на молбата за отмяна, поради неотстраняване на нейните нередовности. С молба постъпила в съда на 08.04.2015 г. /изпратена по пощата на 07.04.2015 г. и приета, че е подадена в срок/, настоящият жалбоподател като ответник по молбата за отмяна е поискал за пръв път присъждане на разноски в размер на направено възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.303 и следващите от ГПК и е представил писмени доказателства за заплащането им. С оглед изложеното съдът е приел, че липсва своевременно отправено до съда искане за присъждане на разноските на ответника на молбата за отмяна /такова е налице едва след постановяване на разпореждането за прекратяване на производството, по което се претендира направата им/, поради което е оставил молбата без уважение като неоснователна, съгласно указанията на ВКС, дадени с определение по ч.т.д. № 2621/15 на Първо т.о. за произнасяне по същество на молата по чл.248 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя изложените в мотивите на обжалвания акт съображения, както и извода на съда, че липсва своевременно отправено до съда искане за присъждане на разноските на ответника на молбата за отмяна, поради което молбата е по чл.248 ГПК е неоснователна. Този извод е в съответствие и със задължителната практика на ВКС- ТР №6/13-т.11, според която искане за разноски може да се прави най-късно до даване ход на устните състезания, но не и с писмената защита. С аргумент за по-силното основание, това е недопустимо да става за пръв път след постановяване на акта, слагащ край на съответното производство в рамките, на което се претендират за присъждане като направени съответните разходи. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение