Решение № 9190 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2017 г.

Решение № 9190 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от ЕТ "Т. Д. - М. Т." с ЕИК********* и от Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП против решение № 496/28.03.2017 г. на Административен съд - П., VI състав, постановено по адм. д. № 1437 по описа за 2016 г. на този съд. Едноличният търговец обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА № Р - 16001615005968 - 091 - 001/22.02.2016 г., поправен с РА П16002416036531 - 003 - 001/26.02.2016 г. за поправка на РА, издадени от н - к сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите, в частта, потвърдена с решение № 289/12.05.2016 г. на и. д. директор на Д "ОДОП" - П. относно допълнително начислен ДДС в размер на 4 594,87 лв. и лихви - 2 324,28 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът се позовава на вариант 2 от заключението по ССчЕ, като претендира правото на данъчен кредит за периода, през който приходните органи са му начислили ДДС. П. се на практика на СЕС във вр. с приложението на чл. 72, ал. 1 ЗДДС. Претендира разноски за двете инстанции. Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща РА № Р - 16001615005968 - 091 - 001/22.02.2016 г., поправен с РА П16002416036531 - 003 - 001/26.02.2016 г. за поправка на РА, издадени от н - к сектор "Ревизии" и гл. инспектор по приходите, в частта, потвърдена с решение № 289/12.05.2016 г. на и. д. директор на Д "ОДОП" - П. за: Определени задължения по ЗДДФЛ на ЕT за 2011 г. в размер на 48,87 лв. и лихви 14,82 лв; лихви за просрочие по ЗЗО; Допълнително начислен ДДС - за разликата над 4 594,87 лв. до 23 577,29 лв. и лихви за разликата над 2 324 лв. до 11 318,58 лв., както и в частта за допълнително установени задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2009 г. - за разликата над 23,21 лв. до 198,35 лв. и лихви за разликата над 13,82 лв. до 101,17 лв.; в частта за допълнително установени задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2010 г. - за разликата над 36,86 лв. до 327,52 лв. и лихви за разликата над 18,15 лв. до 133,26 лв., както и в частта за допълнително установени задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. - за разликата над 2,33 лв. до 130,99 лв. и лихви за разликата над 0,67 лв. до 26,29 лева. Дирекцията обжалва решението и в частта, с която е осъдена да заплати на ЕТ "Т. Д. - М. Т." сумата в размер на 1399 лв., съставляваща разноски по компенсация. Касаторът счита решението в тази му част за неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са необходими доказателства за настъпване на данъчно събитие в хипотезата на ревизия по чл. 122 ДОПК. Процесните доставки са обичайни за дейността на търговеца, има доказателства за осъществени доставки към ЕТ "Т. Д. - М. Т.". Графологичната експертиза е констатирала полагане на подписи от М. Т. върху част от фактурите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост на двете КЖ, като жалбата на търговеца е неоснователна, а КЖ на Д "ОДОП" - П., е основателна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на двете КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страни по делото и в срок, поради което са допустими. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни. Ревизията е повторна. Проведена е по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като е констатирано обстоятелство по ал. 1, т. 2 от цитираната норма. През ревизирания период лицето е извършвало търговска дейност в собствен обект - магазин за хранителни стоки в с. Б. Даскалови, ул. "Д.", ..№... и кафе - каравана. В магазина са предлагани хранителни стоки, тютюневи изделия, спиртни напитки, перилни и почистващи препарати, други стоки за бита. С протокол от 02.11.2015 г. са присъединени документи. Изпратени са искания до трети лица, издатели на фактури с цел установяване реалността на доставките. Представени са документи и обяснения, според които фактурите са заплатени в брой, стоките са превозени с транспорт на доставчиците до обекти на клиента. Приходните органи са приели, че конкретни фактури по делото, са издадени от доставчици за реални стопански операции, но те не са намерили отражение в счетоводните регистри на РЛ, не са заведени в предприятието, търговецът не е отчел разходи от тях. Поради това е направен извод, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, но за продажбата им не е издаден документ, получените приходи не са отчетени, а са укрити - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Определен е дължим ДДС по месеци, общо в размер на 23 577,29 лева. Според органа по приходите хранителните и другите видове стоки са реализирани с надценка от 10 на сто, цигарите - с размера на търговската отстъпка от 5 на сто. Неотчетените приходи са описани в РА по години и суми. "Т. Л. Г." АД е представило заверени копия на фактури, приемо - предавателни протоколи, частично подписани, писмени обяснения. През проверявания период стоки са доставяни от Н. Н. - за "Т. Г. - Деливъри" АД и от И. А. - за "Спийдстар" ЕООД. Събрана е информация от "С. Ф. Б." ЕООД, ЕТ "Янка - Я. Л.", "Загора 2000" ООД, "Л." ЕООД, "Тракийски хляб" ООД, "Т. Т. П." ООД, "Л." ЕООД. Изслушани са основно и допълнително заключения по съдебно - графологична експертиза. Експертизата е дала три варианта на заключенията си. Констатирано е, че малка част от фактурите са подписани от М. Т. и нейната служителка П. С. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Посочил е, че доказателствената тежест за установяване действителното извършване на доставките е на приходните органи, което те не са доказали в цялост по делото. Допълнено е, че спорът касае фактическото получаване на стоките, имплицитно включващо и разплащането им от ЕТ. Липсват данни за транспортиране на стоките. При обсъждане на заключението съдът е възприел като относим първи вариант и е отменил частично РА. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По КЖ на ЕТ "Т. Д. - М. Т.": Основното твърдение на касатора е за невъзприемане на вариант първи от заключението на вещото лице. Касаторът претендира прилагане на вариант 2 от заключението. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК обаче съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В първоинстанционното решение са обсъдени трите варианта от заключението по СГЕ. Обосновано съдът е кредитирал констатациите от първи вариант, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Този вариант е изготвен единствено за стоките по фактури, за които е доказано, че съдържат като получател подписи, положени от собственика на ЕТ или на негов служител. Ползвана е 5 % надценка за цигарите. Съобразен е и периода на забава. При втори вариант дължимия данък е определен като разлика между ДДС на продажната стойност и ДДС на покупната стойност, но съдът правилно не е формирал мотивите си въз основа на него. Цитираното от касатора решение на СЕС е постановено по различен казус от процесния. По КЖ на Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП: КЖ е неоснователна. Касаторът не е установил по делото, че по неподписаните фактури са осъществени реални стопански операции, независимо дали те са обичайни за дейността на лицето. Заключението по СГЕ е разграничило доставките, за които са издадени подписани фактури, от тези, по които фактурите не са подписани от получателя. Административният съд изрично е посочил в акта си, че ответникът не е поискал разпит на лицата, за които е имало данни, че са участвали в предаване на стоките. Документацията за приемо - предаването и конкретната информация за превоза до обекта на РЛ са били изискани при повторната ревизия, но не са събрани по делото. В този смисъл са обосновани първоинстанционните мотиви за липсата по делото на преки доказателства за извършване на обсъжданите доставки. Липсват проверки и в счетоводството на доставчиците. Непроверени са останали обстоятелствата относно разплащането по спорните фактури, отчитането на приходи от стопанските операции. Разноски: В касационното производство едноличния търговец е направил разноски в размер на 29 лв - платена държавна такса, а Д "ОДОП" - П. има право на разноски, съразмерно на защитения интерес - в размер на 321 лева. След компенсация в полза на дирекцията трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 292 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение