Решение № 3321 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК – Ямбол, чрез гл. юриск. Николова, срещу Решение №1017 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело №53/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което са отменени: Заповед № РД-09-315/18.09.2023г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Ямбол, с която на „Роси-Хелп 2002“ЕООД, със седалище в гр.Ямбол е наложена финансова неустойка в размер на общо 7 000 лева и Заповед № РД-09-313 от 18.09.2023 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Ямбол, с която на „Джендоф 2002“ ЕООД със седалище в гр.Ямбол, е наложена финансова неустойка в размер на общо 11 000 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на двете търговски дружество срещу цитираните заповеди. Претендира разноски. Ответникът – „Роси-Хелп 2002“ЕООД, чрез адв. Денев, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Ответникът – „Джендоф 2002“ЕООД, чрез адв. Денев, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадените от касационния жалбоподател заповеди за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът е издал индивидуалните административни актове, без да е било налично основанието за издаването им, посочено във всеки един от тях. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за законосъобразни. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между „Роси-Хелп 2002“ЕООД и „Джендоф 2002“ЕООД от една страна и НЗОК от друга, са били сключени: договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК №280520 от 30.06.2022 г. и договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК №280519 от 30.06.2022 г., като и двете съглашения са били анексирали с допълнителни споразумения № 1 от 11.07.2023 г. Именно с последните е договорено създаването в раздел трети на нов чл. 24б, предвиждащ, че за констатирани нарушения по изпълнение на договора управителят на НЗОК/директорът на РЗОК налага разписаните в текста санкции, чиято т. 7, б. „а“ предвижда, че при нарушение на чл. 7, ал. 1 от договора, когато се установи, че изпълнителят отпуска ПСПСМИ/ремонтни дейности извън търговския си обект, вписан в договора с РЗОК, се налага санкция „финансова неустойка“ в размер на 1 000 лева и възстановяване на неоснователно получени суми. При извършени и възложени от касационния жалбоподател с негови заповеди пълни и самостоятелни проверки на дейността на двете дружества, приключили с издаването на протоколи, е било установено, че в единадесет идентични случая за „Джендоф 2002“ЕООД и в седем идентични случая за „Роси-Хелп 2002“ЕООД са били отпуснати помощни средства на лица с увреждания, извън търговския обект на дадения изпълнител, вписан в договора, всяко от което подлежи на санкция “финансова неустойка“ в размер на 1 000 лева. С първоинстанционното съдебно решение е било прието, че макар и заповедта да е валиден административен акт, вкл. и като издадена от компетентен орган, то тя е незаконосъобразна по същество, тъй като от представените приемо-предавателни протоколи не се установява да са били отпуснати помощни средства, извън търговския обект на всеки един изпълнител, който обект е вписан в договора му с РЗОК. Административният съдия е констатирал, че е налице всъщност неправилно отчитане, т.е. подадена е към НЗОК невярна информация. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за правилни, като те са основани на представените и приети по делото писмени доказателства, които не са били оспорени от касатора. По същество характера на договорната клауза, респ. привързаната към нея санкционна такава по чл.24б, т.7, б.“а“ собствено предвижда, че нарушението следва да се изразява в отпускане или извършване на ремонти дейности от изпълнителя, извън търговския обект, който е вписан за него договора му с НЗОК. Т.е. изпълнителното деяние е свързано с отпускане или извършване на посочената дейност, извън конкретния вписан търговски обект. В разглежданите общо 18 идентични случая обаче в санкционния акт касаторът е вписал, че отпускането(по специализирания софтуер, където помощните средства са въведи за заплащане) е станало в друг търговски обект, находящ се в гр.Елхово, а не договорения такъв, намиращ се в гр.Ямбол. Визирано е, че не е спазена клауза 7 ал.1 от договора, според която отпускането се извършва само в търговския обект на търговеца. В разглежданите случаи категорично е установено, че документално и реално помощните средства са били отпуснати от обекта в гр.Ямбол, за който двете дружества имат сключени договори. Безспорен факт е също така, че във всичките случаи последващо към НЗОК, чрез специализирания софтуер и по електронен път е подадена невярна информация, че средствата са отпуснати от обект в гр.Елхово, невключен в договорите им. Извършеното нарушение обаче не може да се свърже с нарушение на клаузата на чл.7 ал.1 от договорите, тъй като там е заложено изискване, задължаващо изпълнителя да отпуска средствата от определен регистриран обект, което в случая е било спазено и е документално обосновано чрез съставените приемо-предавателни протоколи, съответстващи на обективната действителност. Последващото отчитане на извършеното отпускане обаче, респ. подадената погрешна информация, не обосновава извод, че помощните средства не са били отпуснати от обекта, от който реално са били изписани и получени от ползвателите, а че е налице документално нарушение, което обаче не може да се подведе под санкционната клауза на чл.24б, т.7, б.“а“, която се явява и единственото основание за ангажиране отговорността на юридическите лица. Дали спрямо изпълнителите е било възможно ангажиране на отговорността им за извършеното невярно подаване на информация към НЗОК(нарушение при работата с документацията и документооборота), не може да обоснове поведението на санкциониращия орган, че при липса на конкретно изискване в тази насока, той може да подвежда случаите като такива, извършени при несъобразяване с правилото на чл.7 ал.1 от договорите. Това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Разноски се дължат на ответниците по касация, които се констатираха да се претендират, както следва: в размер на 1 800 лева за осъществена защита от адвокат за „Джендоф 2002“ЕООД и 1 300 лева за „Роси-Хелп 2002“ ЕООД, като са посочени и размерите им в евро. От страна на касатора се възразява за прекомерност на възнагражденията, които НЗОК следва да бъде осъдена да заплати. Като съобрази нормата на чл.7, ал.2,т.2, във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, на ответника „Роси-Хелп 2002“ЕООД се дължи минимално възнаграждение за защита от адвокат в тази инстанция в размер на 1 000 лева. За „Джендоф 2002“ЕООД минималните дължими разноски за адвокат са по чл.7 ал.2,т.3, във вр. с чл.8 ал.1 от същата Наредба, като сумата възлиза на 1 390 лева. Настоящият състав намира, че на двете дружества следва да се присъдят именно посочените минимуми, тъй като защитата в тази инстанция се изрази само в подаване на общ писмен отговор на касационната жалба, както и в депозиране на общо становище преди съдебно заседание, т.е. без явяване на упълномощения адвокат в откритото съдебно заседание, проведено на 10.02.2026г. Или възражението се явява основателно, поради което НЗОК следва да бъде осъдени да заплати на „Джендоф 2002“ЕООД сумата от 710,70 евро, а на„Роси-Хелп 2002“ЕООД сумата от 511,29 евро. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,