Определение № 7361 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10494/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна за отмяна като незаконосъобразна на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 3 от Национален рамков договор (НРД) № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) (обн., ДВ, бр. 7 от 2020 г.). В жалбата са наведени твърдения за множество противоречия на оспорената разпоредба със Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето и Конституцията на Република България. Изложени са подробни и мотивирани доводи във връзка с всяко едно от сочените основания за незаконосъобразност на процесната разпоредба от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 – 2022 г. Иска се обявяване на нищожността на подзаконовия нормативен акт, в оспорената му част, алтернативно – отмяната му като унищожаем. Ответникът – Министърът на здравеопазването, представляван от юрк. Здравкова, оспорва жалбата като недопустима, а по същество и като неоснователна. Не претендира разноски. Ответникът – НЗОК, чрез процесуален представител юрк. Петрова, също счита жалбата за недопустима поради липса на предмет на оспорване, както и на правен интерес у оспорващия. При условията на евентуалност – излага съображения за неоснователност на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата, а по същество – за нейната неоснователност. С протоколно определение от 19.03.2025 г. съдът е дал ход по същество на спора и е обявил делото за решаване. При осъществената служебна проверка по допустимостта на оспорването, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане. Съображенията за този извод са следните: НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020–2022 г., чл. 348, ал. 1, т. 3 от който е предмет на настоящата жалба, подадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, е отменен с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на НРД № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. – обн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 1.09.2023 г. След като оспорената разпоредба е отменена, считано от 1.09.2023 г., то тя не е част от действащото право именно от този момент. Жалбата на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна е подадена на 5.09.2023 г. Подаването на жалбата преди обнародването в ДВ на отменителния акт (8.09.2023 г.), но след датата, от която отмяната произвежда своето действие (1.09.2023 г.), не променя факта, че към момента на упражняване на правото на жалба (5.09.2023 г.) вече не е налице действащ подзаконов нормативен акт. Предмет на производството по чл. 185 и сл. от АПК може да бъде само действащ подзаконов нормативен акт. Съгласно процесуалната норма на чл. 193, ал. 2 от АПК (нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г., която има незабавно действие и следва да намери приложение и спрямо заварените висящи производства), допустима е и жалба срещу подзаконов нормативен акт или част от него, който/която е бил/а отменен/а след подаване на жалбата, при условие че прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В настоящия случай обаче не е налице подобна хипотеза. Правните последици на отмяната на подзаконовия нормативен акт, ведно с оспорената разпоредба на чл. 348, ал. 1, т. 3 от него, са настъпили, считано от 1.09.2023 г., т.е. преди, а не след подаване на жалбата от „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна. Налице е изначална липса на предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК, касаеща оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничение във времето, е относима към действащи, но не и към отменени норми. Предвид изложеното, подадената на 5.09.2023 г. жалба от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна се явява недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на НЗОК се дължат такива, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 51,13 евро (100 лева), на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение