Определение № 1729 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез старши инспектор – А. П., срещу въззивно определение № 339/19.09.2022 г. по възз. гр. д. № 261/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е изменено въззивното решение в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Ж. Ч. - пълномощник на ответницата Ц. С. Е., сумата 9 283,78 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Излага доводи за липса на предпоставки за договаряне на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, предвид поисканото отнемане от ответницата на незаконно придобито имущество на стойност 387 689 лв. Ответната страна по частната жалба в писмен отговор я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна, предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд е присъдил на адвокат Ж.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 9 283,78 лв. за оказаната от него на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА безплатна правна защита на ответницата пред въззивната инстанция. Този размер съдът е определил, отчитайки защитавания материален интерес и предвиденото в Наредба №1/2004 г. за МРАВ. Освен това е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивното производство и го е осъдил да заплати на адв.Ч. посочената сума. Настоящият състав на ВКС съобразява, че безспорно при условията по чл. 38, ал. 1 ЗА е допустимо адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочените в т. 1 – т. 3 категории лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ обвързва съда, като достатъчно за уважаването му е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна защита е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В случая, в представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие (л.13 от въззивното дело) е посочено, че безплатната адвокатска помощ на ответницата се оказва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА- „материално затруднено лице“; и по т. 3, пр. 2 – „близък“. Жалбоподателят е възразил, че липсват предпоставки за договаряне на безплатна правна помощ, тъй като предмет на делото е искане за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 387 689 лв., което обстоятелство не сочи лицето да е материално затруднено, нито този факт се доказва с представения документ за регистрация на ответницата в Бюрото по труда. В конкретния случай това възражение е неоснователно и позоваването на жалбоподателя на решение № 189/27.12.2018 г. по гр.д. № 588/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо (решението касае различна хипотеза), тъй като в настоящото производство КПКОНПИ е претендирала отнемане на сумата 387 689 лв., представляваща неналични, преминали през банкови сметки и неустановени да са трансформирани в друго имущество парични средства, а от събраните по делото доказателства не е установено лицето в края на проверявания период да притежава движимо и недвижимо имущество и парични средства. Следователно, доколкото липсва налично имущество, което да принадлежи на лицето и с което да е възможно да се заплатят разходите за адвокатска защита, основанието по чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА е установено. Отделно, в договора за правна защита и съдействие е посочена и хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 3, пр.2 ЗА, за която жалбоподателят не е навел доводи и не е ангажирал доказателства опровергаващи посоченото основание. При тези данни, правилно с обжалваното определение е прието, че с оглед резултата по спора са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. чл.38, ал.1, т. 2 и т. 3, пр. 3 ЗА за заплащане на възнаграждение на адв.Ч. за осъществената от него безплатна правна защита на ответницата. Безспорно е, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения от адвоката труд. Предвид обстоятелството, че в хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане (вж. - т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), в този случай съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение (ако такава конкретна сума е посочена), а се съобразяват правилата по Наредба №1/2004 г. за МРАВ. Същевременно, поради това, че възнаграждението се определя от съда при постановяване на окончателния съдебен акт, то насрещната страна разполага с възможност да направи възражение за прекомерност ( чл. 78, ал. 5 ГПК) не само до приключване на производството по делото, но и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. В случая, жалбоподателят е въвел своевременно такова възражение, което съдът необосновано е отхвърлил. Възнаграждението в размер на сумата 9 283,78 лв. е изчислено от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. (редакция до изм. с ДВ бр. 88/2022 г., действала към момента на упълномощаването и постановяването на определението). Константна е съдебната практика, че при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК фактическата и правна сложност на спора се определя във всеки конкретен случай в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на съответната страна. В случая, адв. Ч. е изготвил кратък бланкетен отговор (от 2 страници) на въззивната жалба, явил се е в единственото проведено във въззивното производство съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и не са обсъждани нови факти и доказателства. С това се изчерпва обема процесуални действия по защитата на ответницата. Предвид изложеното и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция, настоящият състав намира, че дължимото на адв. Ч. възнаграждение следва да се намали и съгласно чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ (в приложимата редакция до изм. с ДВ бр. 88/2022 г.) да се определи в размер на сумата 6 962,83 лв. С оглед на така приетото, определението в атакуваната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Ч. адвокатско възнаграждение над размера на сумата 6 962,83 лв., следва да се отмени. В останалата обжалвана част определението е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение