Определение № 11229 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК и по чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по две частни жалби, както следва: Първата частна жалба е подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения юрисконсулт С. Станчева, срещу Определение № 12877 от 25.07.2024 г., постановено по адм. д. № 4883 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на този частен жалбоподател за изменение на Решение № 8697 от 14.06.2024 г., постановено по същото дело, в частта относно разноските. В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение по причина погрешно извършената от първоинстанционния съд преценка относно фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по него, като последица на което е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв. – тридесет пъти по-нисък от претендирания размер. Релевират се доводи, че този размер не е в унисон с разрешенията, дадени от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 15.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022 г. и се предлага възприемането на друг негов прочит - в съответствие с разбиранията на частния жалбоподател и съдебната практика. По подробно изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и изменение на посоченото решение, като на НАП се присъдят разноски в размер на 11084,98 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази частна жалба – „Ендофюжън“ ООД я оспорва в представен по делото неин отговор, а по същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното определение. Намира за относими към спора разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Сочи, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение по търсения от частния жалбоподател почин би резултирало върху достъпа му до правосъдие. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, тази частна жалба е основателна. Втората частна жалба е подадена от „Ендофюжън“ ООД, с ЕИК 204097810, представлявано от упълномощения адв. А. Стефанов, срещу Разпореждане № 15991 от 03.09.2024 г., постановено по адм. д. № 4883 по описа на АССГ за 2022 г. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на този частен жалбоподател срещу Решение № 8697 от 14.06.2024 г., постановено по адм. д. № 4883 по описа на АССГ за 2022 г., погрешно посочени в разпореждането като „Решение № 828697“ и „адм. д. № 4909/2020 г.“ В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение по причина неправилно възприетия от първоинстанционния съд факт, че съобщението с разпореждането на съда от 25.07.2024 г. е връчено на процесуалния представител на дружеството – адв. А. Стефанов. Този частен жалбоподател изтъква, че призовката е връчена на непознато нему лице "А.“, без да е посочена длъжността, която заема и то по време, когато адвокатът не е бил в България. Твърди се, че адвокатът не е упълномощавал никого да получава призовки вместо него, че няма сътрудници и работи самостоятелно. В този смисъл се развиват съображения, че не е налице редовно връчване на призовка с указанията на първоинстанционния съд, дадени с разпореждането от 25.07.2024 г., поради което обжалваният съдебен акт, с който е върната касационната жалба следва да бъде отменен и да бъде даден нов срок за изпълнение на тези указания от страна на дружеството. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното разпореждане от 03.09.2024 г., ведно с последиците от това, вкл. даването на нов срок за изпълнение на указанието на АССГ. Претендират се сторените разноски за това производство. Ответникът по тази частна жалба – директорът на Д“ ОДОП“ – София при ЦУ на НАП я оспорва в представен по писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното разпореждане. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, и тази частна жалба е основателна. По първата частна жалба: За да постанови обжалваното Определение № 12877 от 25.07.2024 г., постановено по адм. д. № 4883 по описа на АССГ за 2022 г., съдът отказал да приложи относимите разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като за целта почерпил аргументи от приетото в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г. Като изразил становище, че делото не разкрива никаква фактическа и правна сложност, взел предвид броя на съдебните заседания и извършените процесуални действия, и на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, първоинстанционният съд отхвърлил искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Необоснована на доказателствата по делото и извършените процесуални действия от ответника пред АССГ е преценката на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, релевантни към искането за изменение на постановеното по първоинстанционното дело съдебно решение в частта за разноските – фактическа и правна сложност на делото, осъществена правна защита и съдействие от процесуалния представител, материален интерес на спора. По преценката на настоящия съдебен състав касае се за спор със завишена фактическа сложност - писмените доказателства по делото се съдържат в една основна папка дело и четири папки приложения към него, в които е поместена преписката по издаването на спорния ревизионен акт; последният е издаден след проведено ревизионно производство, а констатациите и резултатите от него са обективирани в ревизионен доклад на петдесет страници, неразделна част от спорния ревизионен акт, като за изясняване на фактите по делото е допуснато изслушването в хода на първоинстанционното производство на заключение на съдебно – счетоводна експертиза, и е прието такова. Правната страна на спора е относима към законосъобразността на ревизионния акт, с който са определени задължения на „Ендофюжън“ ООД по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – специфична материя, за която е несподелима квалификацията, дадена от първоинстанционния съд, нито начина на разрешаването на такъв спор. Делото пред първоинстанционния съд е с определен материален интерес, измерим с определените с оспорения ревизионен акт задължения по ЗДДС, ЗКПО и лихви върху тези задължения, в потвърдената от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП част, в общ размер на 160874,57 лв. По делото в АССГ са проведени осем съдебни заседания и е приемано заключение на съдебна експертиза. Във всяко от съдебните заседания ответникът е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. Неправилна е и преценката за съда относно приложението на материалния закон. За да постанови обжалваното определение, съдът е следвало да съобрази, че производството по оспорване на спорния ревизионен акт, в частта, потвърдена от решаващия орган, се развива по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат (ал. 1), като при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА, ал. 2). Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. За производствата, които се развиват по реда на АПК, по въпроса за разноските, приложима е разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Настоящият казус не е от тази втората категория. Без да се отрича правилно възприетата от първоинстанционния съд принципна задължителност на Решение от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022 г. на СЕС за всички съдилища и учреждения в Република България, настоящият съдебен състав намира, че при извършване на преценка относно размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди в казуса на НАП, с оглед изхода на спора пред АССГ и съобразяване на посочените по – горе обстоятелства, значими за тази преценка, „автоматизмът“ е изключен. При съобразяване цитираната в предходния абзац правна регламентация, именно разпоредбите на наредбата от 09.07.2004 г. са тези, които следва да бъдат ориентир относно определяне на размера на адвокатското възнаграждение. В този смисъл неприложима към това е разпоредбата на чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, а съображенията на първоинстанционния съд, изложени, за да обоснове обратното становище, са несподелими. По изложените мотиви, така обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което Решение № 8697 от 14.06.2024 г., постановено по адм. д. № 4883 по описа на АССГ за 2022 г. да бъде изменено в частта на разноските като „Ендофюжън“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП сума в размер на 11084,98 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство при съобразяване на всички изброени по – горе релевантни обстоятелства. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По втората частна жалба: За да постанови обжалваното Разпореждане № 15991 от 03.09.2024 г. по адм. д. № 4883 по описа на АССГ за 2022 г., първоинстанционният съд е съобразил, че с Разпореждане от 25.07.2024 г. е дал указания до „Ендофюжън“ ООД за поправяне на констатирана нередовност на предявената от това дружество касационна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение – невнесена държавна такса за касационното оспорване. В тази връзка приел, че съобщението за това разпореждане е връчено на „Ендофюжън“ ООД на 31.07.2024 г. чрез процесуалния му представител – адв. А. Стефанов, но в дадения седемдневен срок не били изпълнени указанията на съда. По тази причина първоинстанционният съд приел, че са налице предпоставките за връщане на подадената касационна жалба и постановил обжалваното разпореждане в този смисъл. Разпореждането е валидно и допустимо, но е неправилно. Необоснована на съдържанието и отбелязванията в приложената по делото „разписка“ към съобщение до „Ендофюжън“ ООД за разпореждането от 25.07.2024 г. и неверна е преценката на първоинстанционния съд за редовно осъщественото му връчване на упълномощения по делото адв. А. Стефанов на 31.07.2024 г. По предписанието на чл. 51, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. Предвид цитираната правна регламентация при осъществяване на връчването и с оглед неговото удостоверяване, връчителят е следвало да посочи името и качеството на получателя, което в случая не е изпълнено в цялост. За разрешаване на въпроса по частната жалба в случая е без значение полемиката, която се е развила в частната жалба и нейния отговор относно това, дали адвокатът работи самостоятелно, с колега, има или няма адвокатски сътрудник и с каква химикалка е добавено качеството на лицето - получател. Това е така, тъй като вписването, извършено от връчителя относно лицето, комуто е връчено съобщението е неясно и непълно – чете се „А.“, без да е четимо последващото вписване както за края на личното име на лицето – получател, така и за неговото бащино или фамилно име (налице е едно вписване още) преди положения подпис. В този смисъл не може да се приеме, че връчването е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, тъй като непълното вписване на името на получателя, както изисква тази разпоредба, не позволява еднозначната му индивидуализация. Съгласно чл. 9, ал. 1, изр. първо от Закона за гражданската регистрация името на български гражданин, роден на територията на Република България (обратното не се твърди и установява), се състои от собствено, бащино и фамилно име. Впрочем, именно в тази насока са и указанията в разписката, дадени с оглед коректно вписване имената на получателя под „3. Получател:...“ във формата на „Разписка“ – за посочване на трите имена на лицето – получател. В допълнение на горното, с оглед вписването в разписката към съобщението, че се връчва на „адв. сътр.“, необоснован е изводът на съда, че връчването е редовно осъществено на адвоката. То не е редовно връчено и на друго лице – негов адвокатски сътрудник. Предвид изложеното следва да се приеме, че съобщение за разпореждането на съда от 25.07.2024 г. до „Ендофюжън“ ООД не е връчено, респективно даденият с него срок не е започнал да тече. По тази причина несподелими са пространните доводи на ответника по тази частна жалба, развити в писмения отговор, че доводите на частния жалбоподател всъщност са такива, с които се мотивира искане за възстановяване на срок. По изложените съображения, обжалваното разпореждане от 03.09.2024 г., с което касационната жалба е върната, следва да бъде отменено. Делото следва да се изпрати на същия състав от АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на предявената касационна жалба от „Ендофюжън“ ООД срещу Решение № 8697 от 14.06.2024 г., постановено по адм. д. № 4883 по описа на АССГ за 2022 г., като на дружеството бъде изпратено ново съобщение за разпореждането от 25.07.2024 г. със съответни указания. По искането за присъждане на разноски в това производство съдът не дължи произнасяне с настоящия съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение