Определение № 50386 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2436/2022 г.
ВКСII гражданско отделение03.10.2022 г.докладчик Соня Найденова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.233 ГПК, въззивно решение № 260195/14.01.2022 г. по в.гр.д.№ 10690/2020 г. на СГС, ІV-Б състав, в отменителните му части спрямо първоинстанционното решение, и в частите, в която е прието за установено по предявеният от Р. Н. Д. срещу А. И. И. евентуален иск по чл.108 от ЗС, основан на давностно владение, че ищцата е собственик на апартамент № 43, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] кадастрален идентификатор *****., с осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху същия имот, както и да й заплати 1081,35 лв. разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. ПРЕКРАТЯВА поради отказ от иска, производството по делото по евентуалния иск на Р. Н. Д. срещу А. И. И. с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че Р. Н. Д. е собственик на основание на придобивна давност в период от 10 години преди 14.09.2008г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] кадастрален идентификатор *****. и за осъждане на А. И. И. да й предаде владението върху този имот. ОСЪЖДА Р. Н. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на А. И. И. ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата 2330 лв. разноски по евентуалния иск за всички съдебни инстанции. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено по отхвърления главен иск по чл.108 ЗС, основан на покупко-продажба, и обусловената от това отговорност за разноски по чл.78, ал.3 ГПК, въззивното решение е влязло в сила като не обжалвано. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Делото е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на А. И. И. - ответник в производството, чрез пълномощник адв-И. М., срещу решение № 260195/14.01.2022 г. по в.гр.д.№ 10690/2020 г. на СГС, в частта, в която е уважен евентуалния иск за собственост по чл.108 ЗС, основан на придобивна давност 10 години от 14.09.2008 г. В хода на образуваното производство по чл. 288 ГПК ответната страна по касация- ищецът Р. Н. Д. чрез пълномощника си адвокат Ц. П. от САК, е подала молба, с която заявява отказ от всички искови претенции, предявени от нея с исковата молба, и моли делото да се прекрати. Предоставената от Р. Н. Д. на адвокат Ц. П. представителна власт с пълномощно от 13.10.2017 г., приложено с исковата молба, включва и правата по разпореждане с предмета на съдебен спор, вкл. и отказ от иска. Съдът, като взе предвид наличието на представителна власт на пълномощника за отказ от иска, съгласно съдържанието на пълномощно от 13.10.2017 г., приложено с исковата молба, намира, че е налице хипотезата на чл.233, изр.трето ГПК за обезсилване на въззивното решение по този иск, включително и относно определените разноски по повод този евентуален иск за първата и въззивната инстанции, и прекратяване производството по евентуалния иск. При отказ от иска не се търси обосноваване на причината за отказа, нито съгласие на насрещната страна за прекратяване на делото. Въззивното решение в останалата част, в която е потвърдено първоинстанционното решение относно отхвърляне на главния иск за собственост, основан на правна сделка, не е било обжалвано, влязло е в сила, поради което заявеният от ищцата отказ от всички искове не може да доведе до обезсилване на решението с прекратяване производството и по главния иск, доколкото в тази част производството не е висящо пред касационната инстанция. Поради прекратяване производството по евентуалния иск, на ищцата не се следват разноски по делото. На касатора-ответник се дължат от ищцата съгласно чл.78, ал.4 ГПК, разноските по евентуалния иск, или още 700 лв. за адвокатско възнаграждение за първата инстанция (до общия размер от 1400 лв. над вече присъдените 700 лв. по отхвърления главен иск), още 600 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция (до общия размер от 1300 лв. за въззивната инстанция над вече присъдените 700 лв. по отхвърления главен иск), за който размер възражението за прекомерност на насрещната страна е неоснователно предвид цената на иска и фактическата и правна сложност на спора, както и 1030 лв. разноски за касационната инстанция (1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 30 лв. за държавна такса), при липсата на възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно адвокатското възнаграждение за касационната инстанция. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение