Определение № 3007 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 65/2025 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на от адв. Л. Д., особен представител в исковото производство на В. А. М., срещу определение № 2534/ 02.10.24г. по т. д. № 1683/2024г. на II т.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане, като недопустими, молбите за отмяна по чл.303 ГПК, с вх. № 25006151/05.03.2024 г. и вх. №. 25014273/07.06.2024 г. по описа на регистратурата на Софийски градски съд, изходящи от адв. Л. Д., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК от първоинстанционния съд особен представител на ответника В. А. М. (с предишна фамилия Л.). Частният жалбоподател иска отмяна на обжалвания акт като неправилен по съображения, изложени в жалбата. Ответникът, „Мелон България” ЕАД не представя отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да върне молбата за отмяна по чл.303 ГПК първият състав на ВКС е приел, че молба за отмяна на влязло в сила лице, подадена от особен представител, назначен в исковото производство, е недопустима. Изложени са съображения, че представителната власт на особения представител е ограничена в рамките на исковото производство, като той не може да има по-голям обем права от тези на представител по пълномощие, поради което и по отношение на особения представител намира приложение разпоредбата на чл.34, ал.4 ГПК. Въз основа на това е направен извод, че в обема на представителната власт на особения представител не е включено извънредното производство по чл.303 ГПК. Неоснователни са твърденията на особения представител, че същият има правен интерес от завеждане на молбата за отмяна, тъй като ответницата по исковете е била лишена от възможност да узнае за воденото срещу нея дело и предвид факта, че за молбата за отмяна има преклузивни срокове. В хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК срокът за отмяна, съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тече за страната (а не за нейния особен представител в исковото производство) от узнаване на решението, поради което правата на страната да се позове на това основание за отмяна са гарантирани от законодателя. Допустимостта на молба за отмяна от особен представител не може да бъде изведена и от факта, че предмет на отмяна са влязло в сила решение, постановено в исково производство, и при уважаване на молбата по чл.303 ГПК последното ще бъде възобновено. Както правилно е посочил първият състав на ВКС, производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден способ е отделно от исковото производство, като обема на представителната власт на назначения в исковото производство особен представител на ответника не обхваща производства извън него, поради което особеният представител не може да подава молби по чл.303 ГПК. Допълнителен аргумент за недопустимост на молба по чл.303 ГПК от особен представител се явява и наличието на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.6 ГПК, при което правнорелевантен за отмяната на решението е именно фактът, че страната в нарушение на процесуалните правила е била представлявана от особен представител в исковото производство. С оглед изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. чл.307 ГПК