Определение № 81 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ присъда в затвора в [населено място] против определение № 36228/04.11.2025г., постановено по адм. д. № 10711/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което на осн.чл.213а, ал.1, изр.посл. от АПК, съдът е върнал частната жалба на К. поради неотстраняване на констатираните нередовности в указания му срок. В частната жалба се излагат неясни, противоречиви и неотносими към касационните основания за отмяна на съдебния акт оплаквания, включително обидни думи и епитети към съдията-докладчик, постановил обжалвания акт. Иска се отмяната му. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съставът на АССГ е върнал касационни жалби на К. с вх. № 19663 от 02.10.2025г., като е счел, че въпреки дадените му задължителни указания с Разпореждане от 28.10.2025г., в указания му 7-дневен срок, констатираните нередовности не са отстранени. Подадената касационна жалба съдържа нецензурни думи, обиди и заплахи, отправени към съдебния състав. С последващо искане, постъпило на 22.10.2025г. отново са употребени обиди по адрес на титуляра на съдията-докладчик, вкл. заплахи от провеждане на исково производство срещу съдията, в резултат на което същият ще бъде осъден заради лъжи, манипулации и некомпетентност. Настоящата инстанция намира, че определение № 36228/04.11.2025г., постановено по адм. д. № 10711/2024г. по описа на Административен съд – София град е законосъобразно и правилно. Видно от съдържанието на касационната жалба и "уточняващите" молби с различни номера и поредност, същите съдържат откровено обидни, грозни и нецензурни изрази и думи, показващи явно неуважение към съда. Такова отношение към съда е абсолютно недопустимо! Искания до съда, оформени с подобни съдържание следва да бъдат връщани като неотговарящи на изискванията на закона, както е сторил и решаващият състав на АССГ в настоящия случай. По изложените мотиви и предвид факта, че и последната уточняваща молба не отговаря на изискванията на чл.212, ал.3 от АПК, частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящата инстанция определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,