Определение № 9371 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. Н. от [населено място], община Пазарджик, подадена чрез пълномощник, против определение № 2196/07.05.2026 г., постановено по адм.д. № 110/2026 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Н. срещу решение № 312000-185/07.01.2026 г. на и.д. директора на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Пазарджик. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението, като твърди, че след обезсилването на издадена от районен съд заповед за незабавна защита тя не следва да е породила целените с нея правни последиици. Според него определението за обезсилване представлява ново обстоятелство и нов документ, поради което както органът, така и съдът е следвало да съобразят. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът по частната жалба - началникът на Районно управление (РУ) - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че производството пред Административния съд - Пазарджик е образувано по жалба на И. Н. срещу решение № 1818з-1012/24.10.2025 г. на началника на РУ - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20170312820, валидно до 20.09.2027 г., издадено от РУ - Пазарджик на 27.09.2022 г., както и са иззети три броя ловни пушки. С определение № 4294/20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2383/2026 г. по описа на ВАС, е отменено определение № 550/09.02.2026 г. по адм. дело № 110/2026 г. на Административен съд - Пазарджик и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания да бъде уточнено кой акт се оспорва. В изпълнение на тези указания с разпореждане № 1982/23.04.2026 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да уточни предмета на оспорване. С постъпило становище пълномощникът на жалбоподателя уточнява, че се обжалват както решение № 1818з-1012/24.10.2025 г. на началника на РУ - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, така и решение рег. № 312000-185/07.01.2026 г. на и.д. директор на ОД на МВР - Пазарджик, с което е отхвърлено искането за възобновяване на административното производство. Последното е издадено на основание чл. 97, ал. 1 АПК. Съдът е приел от правна страна, че жалбата срещу решение № 1818з-1012/24.10.2025 г. на началника на РУ - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик е процесуално недопустима, поради което я е оставил без разглеждане. Жалбата срещу решение рег. № 312000-185/07.01.2026 г. на и.д. директора на ОД на МВР - Пазарджик е приел за допустима, а по същество - за неоснователна. Съдът е посочил, че като основание за възобновяване жалбоподателят се позовава на определение № 895/17.11.2025 г. постановено по гр. дело № 993/2025 г. на Районен съд - Велинград, с което е обезсилена заповед за незабавна защита № 15/21.10.2025 г., но то не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, нито отменен документ по смисъла на чл. 99, т. 4 АПК. Посочил е, че към момента на издаване на решението, с което на лицето е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, е издадена заповед за незабавна защита, поради което е била осъществена материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и последващото прекратяване на производството по Закона за защита от домашното насилие и обезсилването на заповедта не заличават с обратна сила факта на нейното издаване и настъпилите към онзи момент правни последици. Съдът е отхвърлил и възраженията за нищожност на решението поради липса на компетентност на неговия издател. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел жалбата за неоснователна. Определението е правилно. Съгласно чл. 99, т. 4, предл. 2 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато административният акт е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая частният жалбоподател е посочил като основание за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 4, предл. 2 АПК постановен определение № 895/17.11.2025 г. по гр. дело № 993/2025 г. на Районен съд - Велинград, с което съдът е обезсилил издадената срещу Н. заповед за незабавна защита. Разпоредбата на чл. 99, т. 4, предл. 2 АПК, в сочената от лицето хипотеза, има предвид съдебен акт по преюдициално правоотношение, който е бил задължителен за органа при постановяване на административния акт, чиято отмяна се иска и който в последствие е бил отменен - т. е. разпоредените с него права и/или задължения са загубили действието си с обратна сила. Безспорно решение № 18183-1012/24.10.2025 г. на началника на РУ при ОД на МВР – Пазарджик, с което е отнето притежаваното от Н. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, е основано на заповед № 15 от 21.10.2025 г. на РС - Велинград, с която спрямо него са наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Не е налице обаче втората посочена в чл. 99, т. 4 АПК предпоставка за възобновяване на административното производство - актът да е отменен, по смисъла, вложен в тази разпоредба. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 21.10.2025 г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до влизането в сила на определението от 17.11.2025 г., с което е "обезсилена", а производството по делото - прекратено. Извършеното от РС - Велинград "обезсилване" на издадената от него заповед за незабавна защита поради това, че е бил десезиран, не е равнозначно на изискуемата в чл. 99, т. 4 АПК предпоставка за наличие на акт на съд, който в последствие е бил отменен. Действието на извършеното от съда "обезсилване" на заповедта е занапред. То се основава на новонастъпили обстоятелства - оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С обезсилването РС - Велинград е прекратил действието на заповедта, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Обезсилването на заповедта не означава, че тя е престанала да съществува в правния мир от момента на издаването й - 21.10.2025 г., във вложения от законодателя в ЗЗДН смисъл, предвид преследваната със специалния закон цел. Това означава, че е съществувала в периода от 21.10.2025 г. до 17.11.2025 г. и е валидно правно основание за издаването на решение за отнемане на притежаваното от Н. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, тъй като обезсилването на заповедта не заличава факта на наложената мярка. Предвид изложеното, определение № 895/17.11.2025 г. по гр. дело № 993/2025 г. на Районен съд - Велинград не изпълнява хипотезата на соченото от жалбоподателя основание за възобновяване на административното производство. Като е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Областна дирекция на МВР - Пазарджик следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 51, 13 евро, равностойност на 100 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд