Определение № 10524 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните, в качеството му на председател на Комисията за земеделските земи (КЗЗ) към Министерството на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. К. Петков, против определение № 7760 от 16.09.2025г., постановено по адм. дело № 1359/2025 г. по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас), с което е оставена без разглеждане частната му жалба, заведена с вх. № 9508/25.08.2025г. по описа на АС Бургас, срещу определение № 6659 от 24.07.2025г., постановено по същото дело. По наведени доводи за неправилност на обжалваното определение се прави искане за отмяната му и разрешаване на въпроса по частната жалба срещу определение № 6659 от 24.07.2025г. с потвърждаване на т. 139 от решение № КЗЗ-10/12.06.2025г. на КЗЗ. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд Бургас, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК, е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от министъра на земеделието и храните, в качеството му на председател на Комисията за земеделските земи (КЗЗ) към Министерството на земеделието и храните, против определение № 6659 от 24.07.2025г., постановено по адм. дело № 1359/2025г. по описа на АС Бургас, поради просрочие. Приел е, че обжалваният съдебен акт е съобщен на ответника на 13.08.2025г., което прави депозираната на 21.08.2025г. частна жалба просрочена, подадена след изтичане на 7-дневния преклузивен срок по чл. 230 АПК. Така постановеното определение е правилно. Видно от приложения по делото плик, с който частна жалба, заведена с вх. № 9508/25.08.2025г. по описа на АС Бургас, е изпратена в съда, пощенското клеймо върху плика е с дата на изпращане 21.08.2025г. Това обстоятелство не се оспорва от настоящия частен жалбоподател, същият оспорва датата на съобщаване на обжалвания съдебен акт, като твърди, че съобщението, заедно с препис от обжалвания съдебен акт, е заведено с рег. индекс № 11-222/14.08.2025г. в деловодството на МЗХ. В подкрепа на твърденията си представя заверено копие на извадка от деловодната система „Евентис“ на МЗХ, както и заверено копие на съобщение с бар код 4429311 за връчване на препис от определение № 6659/24.07.2025г., върху което е поставен печат на МЗХ с вписани рег. индекс 11-222 и дата – 14.08.2025г. Доводите му са неоснователни, тъй като видно от приложеното по адм. дело № 1359/2025г. по описа на АС Бургас съобщение с бар код 4429311 за връчване на препис от определение № 6659/24.07.2025г., същото е получено от П. Джобкова – старши експерт в МЗХ, на 13.08.2025г. Съобщението е редовно връчено по реда на чл. 18а, ал. 8 АПК – на посочения в съпроводителното писмо адрес на органа – гр. София, [улица], на негов служител. Съобщаването е извършено именно по този ред, тъй като органът не е изпълнил задължението си по чл. 18а, ал. 5 АПК да посочи електронен адрес за призоваване и получаване на документи. Това че впоследствие върху копие на същото съобщение с бар код 4429311 е поставен печат на МЗХ с вписан рег. индекс и по-късна дата – 14.08.2025г., което е отразено и в деловодната система „Евентис“ на МЗХ, по никакъв начин не засяга редовността на извършеното на 13.08.2025г. връчване. При това обосновано е преценено от решаващия състав, че преклузивният срок по чл. 230 АПК е изтекъл на 20.08.2025г., което прави подадената на 21.08.2025г. частна жалба просрочена. По изложените съображения, като е приел, че частна жалба, заведена с вх. № 9508/25.08.2025г. по описа на АС Бургас, срещу определение № 6659 от 24.07.2025г. по адм. дело № 1359/2025г. на АС Бургас е просрочена и като такава я е оставил без разглеждане, на основание на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,