Решение № 515 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1650/2014 г.

Решение № 515 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1650/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Рилската света обител, седалище и адрес на управление Рилски манастир, Община Рила, срещу решение № 233 от 21.11.2013 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 183/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Рилската света обител срещу акт за установяване на задължения по декларация № РА000016 от 7.03.2013 г. на орган по приходите в Община Рила, с който за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. са й установени задължения внасяне за такса битови отпадъци в размер на 110, 80 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореният акт е действителен. От съдържанието на заповед № РД-01-04-459 от 22.11.2012 г. е видно, че правомощията на служителя на общинската администрация, издал акта, се свеждат до "установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци", но не и че разполага с правата по чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Това прави акта издаден от лице без представителна власт. Счита, че съдът неправилно приложил материалния закон и немотивирал изводите си досежно приложението на чл. 18, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила (Наредбата). Излага подробно фактите във връзка с подаването на декларацията и счита, че те безспорно установяват надлежното й подаване. Неправилно съдът приложил и разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, тъй като по делото не е надлежно установено реалното предоставяне на услугата от общината. Излага подробно фактите досежно предоставянето на услугата и прави извод за недоказаност на престирането.

В подкрепа на този си извод представя договор за наем на площите, използвани като паркинг, находящи се пред "Дупнишката" и "Самоковската" порти на Рилската света обител и последващите анекси, сключени с "Ранел Европа" ЕООД, от съдържанието, на които се установява задължението на наемателя за поддържане на хигиенните правила и Протокол от 24.10.2013 г., съставен във връзка със среща в Регионалната инспекция по опазване на околната среда. Представя удостоверение от Рилската света обител, с което се удостоверява, че за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г., съгласно утвърденото щатно разписание, са назначени осем лица на длъжност "хигиенист" на територията на Рилския манастир. В удостоверението е посочено, че лицата извършват почистване "на стаите за настаняване на поклонници и пространствата в двора на Централния манастирски комплекс и прилежащите територии извън него - собственост на Рилската света обител".

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Росен Михайлов, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Рила, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспореният акт е издаден от компетентен органи и с оглед на това е валиден. Обсъдил всички доказателства по делото и правилно ги ценил в резултат, на което направил верни правни изводи досежно дължимостта на таксата за битови отпадъци. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Десислава Златкова, Адвокатска колегия, гр. Кюстендил.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Решението е неправилно досежно отхвърлената жалба за начислената такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, одобрената план-сметка и заповед за изменение на работното време на назначения на длъжност "чистач" не могат да обосноват реално предоставяне на услугата. Осигуряването само на едно лице, което да изпълнява функциите на чистач за цялата територия на Рилската света обител и местността "Рилски манастир" е формално изпълнение на задължението на общината. По делото не са представени трудов договор на лицето, което заемало длъжността "чистач" и длъжностна характеристика. С оглед на това, след като услугата не е предоставяна, решението на съда в тази част е неправилно. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Рилската света обител е собственик на недвижим имот - земя, с идентификатор 62685.60.7., с площ от 335 кв. м., и на изградената в имота сграда, с идентификатор 62685.60.7.1. с площ от 226 кв. м., представляваща фурна, находящ се в регулационните граници на населеното място Рилски манастир.

2. На 7.04.2008 г., с вх. № 49, и на 29.06.2010 г., с вх. № 254, Рилската света обител подала декларации по чл. 17 и 14 ЗМДТ, с които декларирала имота като посочила отчетна стойност 10 524, 00 лв.

3. За имота в Община Рила била образувана имотна партида № 000264562 011.

4. На 27.10.2011 г. кметът на Община Рила издал заповед № РД-01-04-427, с която на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ определил видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ, които общината ще предоставя, районите на територията на Община Рила, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, и честотата на предоставяне на услугата, между които:

т. I. Събиране и извозване на битови отпадъци:

4. населено място Рилски манастир - регулация;

Т. II Вида на предлаганите услуги:

1. Сметосъбиране и сметоизвозване.

2. Обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в землището на гр. Рила.

3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

т. III Честота на сметоизвозване:

4. населено място Рилски манастир:

4.1. летен период:

4.1.1. 1 куб. м. контейнери - 1 път седмично;

4.2. зимен период:

4.2.1.1 куб. м. контейнери - 2 пъти в месеца;

т. VII Честота на запръстяване на депото, находящо се в землището на гр. Рила - два пъти в месеца.

5. На 22.11.2012 г., кметът на Община Рила, със заповед № РД-01-04-459 определил Катя Ананиева Лопарска - главен специалист "Контролно ревизионни дейности" в отдел "Местни данъци и такси" в Община Рила за орган по приходите в "производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци в Община Рила" "във връзка с правата и задълженията на органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ."

6. На 30.11.2011 г. Общинският съвет в Община Рила, с Решение № 12 по протокол № 4, определил размера на таксата за битови отпадъци за различните субекти и имоти, между които:

а) за "недвижими имоти на база данъчната оценка на имота" като данъчната оценка е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ на 18, 00 промила, както следва:

за осигуряване на съдове за съхраняване, събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други съоръжения - 8, 00 на хиляда;

за изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депата за битови отпадъци - 4, 00 на хиляда;

за почистване на уличните платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване - 6, 00 промила.

б) за лицата, които са подали декларация за вида и броя на съдовете за битови отпадъци:

среден контейнер - землището на населено място Рилски манастир - 1 000, 00 лв.

7. На 23.04.2012 г., със заповед № РД-01-04-177, издадена на основание чл. 139, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда и чл. 38 и 39 от Правилника за вътрешния трудов ред на Община Рила, кметът на общината изменил почивните дни на Елена Иванова, на длъжност "чистач" в населено място Рилски манастир за периода 15.04.2012 г. - 30.09.2012 г.

8. На 7.03.2013 г., орган по приходите в Община Рила - Катя Ананиева Лопарска, издала акт за установяване на задължения по декларация № РА000016, с който установила дължимата от Рилската света обител такса за битови отпадъци за имот по партида № 000264562 011 за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер на 189, 43 лв., от които 84, 19 лв. внесени, оставаща сума за внасяне 105, 24 лв. и лихви 5, 56 лв. - общо 110, 80 лв.

9. На 22.03.2013 г. Рилската света обител оспорила пред началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Рила акт № РА000016.

10. На 9.04.2013 г., с Решение № МП-01-01000019, началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Рила потвърдил акт № РА000016 като посочил облагаема основа на имота - 10 524, 00 лв. и дължима такса - 105, 24 лв., изчислени при 6, 00 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и 4, 00 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа. По начислената в акт № РА000016 такса за сметосъбиране и сметоизвозване органът не се произнесъл, но изрично посочил, че Рилската сета обител не дължи такса сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като е освободен от заплащането й.

11. В хода на съдебното производство Рилската света обител представила:

а) договор за дарение от 15.12.2010 г. на Рилската света обител на превозно средство - специален автомобил за извозване на битови отпадъци;

б) Решение № Р-1 на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи и Протокол от работата на междуведомствена комисия от 2001 г., в който е посочено, че площта на населеното място Рилски манастир, не е изключена от държавния горски фонд.

12. В хода на съдебното производство ответникът представил:

а) действащата за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. редакция на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила, съгласно която:

чл. 18, ал. 1 - когато таксата се заплаща според количеството битови отпадъци задължените лица подават декларация до 30 ноември на предходната година;

чл. 18, ал. 3 - при неподадена декларация лицето заплаща такса, определена върху данъчната оценка на имота;

чл. 25, ал. 1 - приет с Решение № 113 от 31.05.2012 г. на общинския съвет, освобождават се от заплащане на таксата по чл. 16, ал. 2, предложение 1 и 2 имоти, собственост на религиозни институции при посочени в нормата условия;

б) кореспонденция между общината и Областна пощенска станция, гр. Кюстендил, във връзка с подадена от Рилската света обител декларация по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ с поставено на пощенския плик датно клеймо 1.11.2011 г.

в) пътни листове за извозване на битови отпадъци в периода 03.2012 г. - 08.2012 г. до депото в м. "Момена", Община Рила;

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт № РА000016 е издаден от компетентен орган, с оглед на заповед № РД-01-04-459 от 22.11.2012 г. на кмета на общината, в писмена форма и с исканото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че Рилската света обител е задължено по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ лице, а в района, в който се намира процесният имот, общината е предоставяла услугата сметосъбиране и сметопочистване. Приел, че дължимата такса правилно е определена пропорционално на данъчната оценка на имота, тъй като Рилската света обител не е подало в срока по чл. 18, ал. 1 Наредбата декларация. Приел, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е фактически предоставяна от общината видно от представените по делото доказателства за назначеното на длъжност "чистач" на обществените площи в населеното място Рилски манастир лице. Приел, че дори и да се цени представеният след даване ход на делото по същество Протокол от 24.10.2013 г., в който е посочено, че Рилската света обител започнала дейности по почистване на обществените места, това не означава, че такива не са извършвани и от общината. Приел, че представените по делото доказателства установяват ползването от общината на депо за обезвреждане на битови отпадъци, находящо се в м. "Момена", поради което таксата за тази услуга е дължима. Приел, на основание чл. 6, ал. 1, б. "а" във вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 ЗМДТ за дължима и начислената лихва, която по размер била определена правилно. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда в частта досежно дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа е правилен, а в частта досежно таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от два порока - постановено е в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, които сочи в подкрепа на тези отменителни основания са досежно компетентността на органа, подаването на декларация по чл. 18 Наредбата и предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

По компетентността на органа, издал акт № РА000016:

Касаторът счита за неправилен извода на съда, че издалото оспорения акт лице е компетентният, съгласно чл. 9б ЗМДТ, орган. Както правилно и мотивирано приел съдът, чл. 9б ЗМДТ, на който се позовава и касаторът, изрично сочи, че установяването на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ. Съгласно тези разпоредби установяването на местните данъци се извършва от служители в общинската администрация, които имат правата и задълженията на орган по приходите и които се определят със заповед на кмета.

От приложената по делото Заповед № РД-01-04-459 от 22.11.2012 г. на кмета на общината е видно, че издалото оспорения акт лице е служител на общинската администрация, когото кметът определил да изпълнява правомощията на орган по приходите. От факта, че в мотивите на заповедта не е посочен чл. 9б ЗМДТ не може да се направи извод, че определения със заповедта орган по приходите няма правомощие да установява местните такси, а само местните данъци. Правомощието на определения по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ орган по приходите да установява местни такси следва не от заповедта на кмета, а от изричната закона разпоредба - чл. 9б ЗМДТ. Щом съответният общински служител е определен от кмета на общината за орган по приходите, той, с оглед на чл. 9б ЗМДТ е компетентен да установява и задълженията за местни такси.

Видно от изложеното доводът на касатора за липса на компетентност на органа, издал оспорения акт за установяване на задължения по декларация е неоснователен.

По приложението на чл. 18, ал. 1 и 3 Наредбата:

Касаторът счита, че съдът неправилно приложил материалния закон досежно определянето на таксата при условията на чл. 18, ал. 3 Наредбата.

Първо. Следва изрично да се посочи, че с оспорения акт № РА000016 на Рилската света обител са установени задължения за трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. В изключително пестеливия на мотиви акт № РА000016 органът посочил, че размера на задължението за имот по декларация № 254 от 29.06.2010 г. (виж по-горе т. 2) е 189, 43 лв., внесена сума - 84, 19 лв., сума за внасяне - 105, 24 лв. и лихви - 5, 56 лв. С Решение № МП-01-010000019 началник отдел "Местни данъци и такси" приел, че Рилската света обител е задължено лице за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа в размер на 105, 24 лв. За услугата сметосъбиране и сметоизвозване органът приел, че касаторът не е задължено за нея лице, но не се произнесъл с решението досежно дължимостта на посочената като внесена сума от 84, 19 лв. - същата е равна на таксата, дължима за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, изчислена при приложение на т. 4 от Решение № 12 на общинския съвет (облагаема основа 10 524, 00 лв. по 8, 00 промила). Ако тази сума наистина е внесена, но е недължима от Рилската света обител, както приел органът в решението си, то той е следвало да се произнесе и досежно нея с решението си, тъй като е бил сезиран с жалба срещу акт № РА000016 в неговата цялост. С непроизнасянето си досежно установеното в акта задължение от 84, 19 лв. началникът на отдел "Местни данъци и такси" фактически не е приключил административното производство в тази му част. Поради това съдът следва да изпрати преписката на органа за произнасяне досежно жалбата на Рилската света обител за установеното в акт № РА000016 задължение от 84, 19 лв.

Горното не влияе по какъвто и да било начин на настоящото съдебно производство, тъй като началникът на отдел "Местни данъци и такси" приел, че Рилската света обител не е задължено за такса сметосъбиране и сметоизвозване лице, но е такова за таксите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа.

Второ. В чл. 67 ЗМДТ законодателят е установил принципът, на основата на който следва да се определя таксата за предоставяните от общината услуги по чл. 62 ЗМДТ. Основният принцип е определяне според количеството на битовите отпадъци - чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Но досежно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване законодателят е установил, че тя се определя или в лева на ползвател, или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Трето. С Решение № 12 от 30.11.2011 г. общинският съвет избрал да определи размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване пропорционално върху данъчната оценка на имота, която е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, определена по реда на Приложение 2 на чл. 20 ЗМДТ.

Четвърто. Тъй като касаторът е освободен от заплащането на такса сметосъбиране и сметоизвозване визирането в чл. 67, ал. 3 ЗМДТ е неотносимо към определянето на неговото задължение и с оглед на това размера на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа следва да се определи въз основа на определения от общинския съвет размер - пропорционално върху данъчната оценка на имота, която е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, определена по реда на Приложение 2 на чл. 20 ЗМДТ.

С оглед на горното ирелевантен за предмета на спора - дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа, е фактът подал ли е касаторът декларация по чл. 18, ал. 1 Наредбата или не. Този факт би имал значение, ако касаторът бе ползвател на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно изрично посоченото в Решение № МП-01-010000019 началник отдел "Местни данъци и такси" Рилската света обител не е задължено за такса сметосъбиране и сметоизвозване лице.

По фактическото предоставяне на услугата:

Видно от изложеното в касационната жалба касаторът оспорва престирането на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не и престирането на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа.

За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо да е налице престиране и ползване на услугата. За да се приеме, че общината е престирала услугата е необходимо първо, кметът на общината да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността.

Какво показват фактите по делото?

Видно от Заповед № РД-01-04-427 от 27.10.2011 г. кметът на общината определил, че общината ще престира и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ - т. II от заповедта, т. е. почистването на териториите за обществено ползване безспорно е включено в заповедта на кмета като вид услуга, която общината предоставя. Кметът определил и границите на районите, в които общината ще предоставя тази услуга - населените места в общината. По делото е безспорно, че процесният имот се намира в регулационните граници на населеното място Рилски манастир. Следователно първите две предпоставки за дължимост на таксата са установени безспорно. Спорът е досежно третата - фактическото престиране на услугата.

Законодателят не е ограничил общините в начина, по който могат да предоставят услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет да определи не само дали общината ще предоставя услугата, но и как ще я предоставя. В случая Общинският съвет Рила приел Решение № 12, с което не само определил размера на таксата за битови отпадъци, но одобрил и план-сметката на общината за разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от т. 4 на Приложение № 1 на Решение № 12 общинският съвет предвидил разходи за заплати, осигуровки, работно облекло досежно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Следователно от Решение № 12 е видно, че общината създала материалноправни предпоставки услугата да се предоставя не чрез възлагане изпълнението й на юридическо лице, а чрез собствени на общината сили и средства.

Само по себе си обаче Решение № 12 не доказва фактическото престиране на услугата. То само е индиция, че такава е била волята на общинския съвет. За да е налице задължение за таксата е следвало органът да докаже по делото фактическо престиране на услугата. Доказването става с всички допустими доказателствени средства.

По делото е представена Заповед № РД-01-04-177 от 23.04.2012 г. на кмета на общината, с която е променено работното време на работещия в общината на длъжност "чистач" за населено място Рилски манастир. Но по делото не е представена длъжностната характеристика на длъжността "чистач", за да може съдът да установи какви са задълженията на лицето, което заема длъжността и какъв е териториалният обхват на изпълнение на задълженията. Този факт е изключително важен, тъй като ако в длъжностната характеристика на длъжността "чистач" се включват дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ, извършвани в рамките на строителните граници на населеното място Рилски манастир, то общината би доказала фактическо предоставяне на услугата, с оглед на предвидения с решението на общинския съвет начин на нейното предоставяне.

При така установените по делото факти съдът следвало на основание чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на органа, че за обстоятелства от съществено значение за делото не сочи доказателства. Това съдът не сторил, поради което фактическото основание за престиране на услугата останало недоказано, а съдът направил, с оглед на това, неправилен извод за предоставяне на услугата. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, което е съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушение на правило, което гарантира установяването на истината по делото. Когато касационната инстанция установи, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да отмени съдебното решение и да върне делото за ново разглеждане.

Видно от изложеното доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основателен в частта досежно таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В частта досежно таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо касаторът не сочи доводи, а при извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за съответствието на решението с материалния закон съдът установи, че решението е правилно.

С оглед на изложеното съдът следва отмени решение № 233 в частта, с която е отхвърлена жалбата на Рилската света обител срещу акт № РА000016 в частта, с която са установени задължения за такса поддържане на чистотата за територии за обществено ползване и да върне делото в тази част за ново разглеждане. В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Размерът на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, при отчетна стойност на имота 10 524, 00 лв. и установена пропорция 6, 00 промила е 63, 14 лв. За това задължение дължимата лихва, изчислена в съответствие с установените в чл. 21, ал. 1 Наредбата срокове за плащане - 30 юни и 30 октомври, е 2, 22 лв. за половината от дължимата сума - 31, 57 лв., за периода 1.07.2012 г. - 7.03.2013 г., и 1, 12 лв. за втората половина от сумата за периода 1.11.2012 г. - 7.03.2013 г. или общо лихва 3, 34 лв. Общият размер на задължението е главница 63, 14 лв. и лихва 3, 34 лв. или 66, 48 лв. Следователно съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която с акт № РА000016 на Рилската света обител са установени задължения в размера над 44, 32 лв. и в тази част делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ответника, че за обстоятелства от съществено значение за делото не сочи доказателства, както и че негова е доказателствената тежест за установяване на фактическите обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В частта досежно установената такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо в размер на 44, 32 лв., главница и лихви, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на установената незавършеност на административното производство досежно установеното в акт № РА000016 задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване съдът следва да изпрати преписката на началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Рила за произнасяне. Факта, ако е правилно установен в акта, че задължението от 84, 19 лв. е внесено, не води до извод за липса на правен интерес от оспорване.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд