Определение № 50465 от 08.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2423/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Г. Е. И. и В. С. И. чрез адвокат П. К. оспорват определение № 10 247 от 14.09.2021 г. по гр.д. 3596/19 г., САС, 10 състав, с което, по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без разглеждане искането им за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Считат, че определението е неправилно, тъй като списък с разноски, бил инкорпориран във въззивната жалба. Искането било да се заплати възнаграждение, за заплащане на осъществената процесуална защита, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Следвало искането да се приеме и да се разгледа. В представена молба в открито съдебно заседание на 18.06.2021 г. бил включен също списък с разноски. Счита, че следва да се присъдят разноски в общ размер от 1 100 лв за експертизи, при уважената част от исковете, като било налице задължение да се заплати сумата от още 303 лв, освен присъдените 379 лв. за възнагражденията за експертизи. Ответникът по частната жалба „Дженерали застраховане“ АД, в депозирания отговор, оспорва частната жалба. Счита, че изводите на въззивния съд са правилни и следва да се потвърди определението на съда. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане искането на Г. И. и В. И. да измени решението в частта за разноските, като е приел, че не е представен списък с разноските, изискуем съгласно нормата на чл. 80 от ГПК. С въззивната жалба е формулирано искане за присъждане на разноски като е посочено, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв се претендира заплащане на възнаграждение на процесуалния представител адвокат К., което да се определи по реда на Наредба № 1 за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. С молбата от 08.02.2021 г. пред въззивния съд, процесуалният представител адв. К. е депозирал доказателства за внесен депозит за вещи лица, 300 лв за тройна АТЕ и 200 лв за единична АТЕ. Молба със списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК е представена на 25.06.2021 г., след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 18.06.2021 г. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд са съответни на процесуалните правила и обосновани. Съгласно тълкуването на чл. 80 от ГПК, изразено в т. 9 Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г на ОСГТК на ВКС, представянето на списък с разноски съгласно чл. 80, ал. 2 от ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. В случая, с въззивното съдебно решение са присъдени разноски. Следователно не става въпрос за допълване на решението. Формулираното искане във въззивната жалба за присъждане на разноски, не представлява списък с разноски. Депозираната молба от 08.20.2021 г. не може да се квалифицира като списък с разноски, тъй като засяга само внесените депозити за вещи лица. Депозираната на 25.6.20021 г. молба със списък с разноски е депозирана след приключване на устните състезания пред въззивния съд. Представянето на списък с разноски е изискуема предпоставка, която предвижда представяне на списък. В случая липсва представен списък с разноски, преди приключване на устните състезания пред въззивния съд. Представен е такъв след приключване на устните състезания. Описаните в разглежданата частна жалба искания за присъждане на разноски не представляват списък с направените по делото разноски. Изрично законодателят, така както е разяснено с посоченото тълкувателно решение, е въвел изискване за представяне на списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК, като предпоставка за искане за изменение на решението в частта за разноските. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд е правилен и определението следва да се потвърди. Предвид неоснователността на частната жалба, на ответника по нея, „Дженерали застраховане“ АД следва да се присъдят разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на по 50 лв. от всеки жалбоподател. Върховният касационен съд на Р България