Определение № 173 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 832/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], Б. А. Б. и А. Б. И., [населено място], и тримата представлявани от адвокат Н. Б., срещу решение от 25.10.2017 г. по в. гр. д. № 210/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Постъпила е писмена молба с вх. № 525/05.02.2018 г. от И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б., и тримата от [населено място], [улица],, ответници по касация и ищци по гр. д. № 70374/2015 г. по описа на Районен съд – Монтана (в. гр. д. № 210/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана). С молбата те са направили изявление за оттегляне на исковата молба, като молят за обезсилване на постановените решения и прекратяване на производството по делото. С молби вх. № 534/06.02.2018 г. и вх. № 1048/12.03.2018 г. касаторите (ответници по предявения иск), чрез пълномощника си адвокат Н. Б., са заявили, че са съгласни с оттеглянето на исковата молба и молят постановените решения да бъдат обезсилени,а производството по делото прекратено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като взе предвид изложеното в молбите и след проверка на данните по делото приема следното: С обжалваното въззивно решение на Окръжен съд – Монтана е потвърдено решение № 152 от 11.04.2017 г. по гр. д. № 70374/2015 г. по описа на Районен съд – Монтана и определение № 596 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 70374/2015 г. по описа на Районен съд – Монтана. С решението е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по предявения от И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б. иск, че А. Б. И. и Б. А. Б. не са били собственици, а [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от А. А. И., не е собственик на имот № 005722 по плана на землището на [населено място], [община], с площ от 4.726 дка, девета категория, находящ се в местността „Млака" с начин на трайно ползване: терен здраве, при граници и съседи по скица: имот № 005696 - ливада на С. Л. Б., имот № 005140 - ливада на наследниците на И. И. П., имот № 005686 - туристическа база на [фирма], имот № 000668 - дървопроизв. пл. на МЗГ - НУГ, имот № 000582 - ливада на [община], имот № 000558 — горски път на МЗГ —НУГ, имот № 000594 — ливада на М. А. М., имот № 000610 - дървопроизв. пл. на МЗГ - ТУГ, имот № 000596 - пасище, мера на [община]. С потвърденото от въззивия съд определение № 596 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 70374/2015 г. по описа на Районен съд – Монтана първоинстанционното решение е изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските. Молбата за оттегляне на иска е подадена лично от ищците, налице е и съгласие на ответната страна, дадено от упълномощения с право да се разпорежда с предмета на делото неин процесуален представител. След като ищците в първоинстанционното производство са оттеглили така предявения иск, то на основание чл. 232 ГПК постановеното по спора въззивно решение, както и потвърдените с него решение и определение на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.