Определение № 7 от 07.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2513/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 75777 от 27.Х.2020 г. на „Специализирана болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена против решение № 12029 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 28.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 2001/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2350/27.ХІІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-20, по т. д. № 935/2019 г.: за отхвърлянето на нейните два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, водени срещу ответната Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чийто предмет е било присъждането на сума в общ размер от 38 391 лв. (11 715 лв. + 27 276 лв.), ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото в първостепенния съд /20.V.2019 г./ и до окончателното й изплащане. Настоящето дело е било образувано във ВКС на датата 4.І.2021 г. и е предстояло насрочването му в закрито заседание по селектиране на касационната жалба на болницата срещу атакуваното с нея решение на САС. Слез подаване на настоящата касационна жалба обаче, с писмена молба (вх. № 77987 от 17.ХІІ.2020 г. по описа на САС) ищцовата „СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД-гр. София е заявила чрез своя изпълнителен директор пред въззивния съд отказ от исковете си, водени срещу НЗОК /ЕИК[ЕИК]/ по това дело, формулирайки петитум за прекратяване на производството по същите. Съгласно чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Процесният случай обаче не е такъв, независимо от обстоятелството, че с адресираната до въззивната инстанция молба на ищцовата специализирана болница се поддържа твърдение за „постигнато извънсъдебно споразумение между страните“ по спора, датиращо от 17.ХІІ.2020 г. Наред с това искането към САС за прекратяване на делото по осъдителните искове на болницата срещу ответната НЗОК не носи подписа на законния представител на Касата, т.е. същото е едностранно. Следователно меродавно е волеизявлението на изпълнителния директор на СБАЛИПБ проф. д-р Т. П. П.-Ч. по чл. 233 ГПК: за последващ подаването на касационната й жалба срещу въззивното решение отказ от исковете, по отношение допустимостта на който във всяко положение на делото съгласие на ответника /т.е. на НЗОК/ не се изисква. Налице е хипотезата на чл. 233, изр. 3-то ГПК: отказ от иск, направен пред касационната инстанция, чиято законна последица е обезсилване на обжалваното пред ВКС решение. Видно от съдържанието на представеното към настоящата молба по чл. 233 ГПК споразумение от 17.ХІІ.2020 г., подписано от законните представители на страните по спора, е, че срещу предстоящо в едномесечен срок заплащане в полза на ищцовата СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД-София от страна на ответната НЗОК на сума в размер на спорното вземане от общо 38 991 лв. ( и осем хиляди, деветстотин деветдесет и един лева), специализираната болница се отказва освен от исковете си за тази главница срещу Касата, още и от заплащането на законна лихва върху нея, считано от завеждане на делото, а също и от заплащане на разноски за адвокатски хонорари и държавни такси, направени по водене на делото във всички съдебни инстанции. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение