Определение № 8880 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 40 от ПЗР на ЗИДАПК. Образувано е по искане на Ф. М. Ю., подадено на 23.06.2025г., за изменение на определение № 5062/15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4326/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. Подателката на искането твърди, че със съдебния акт неправилно е осъдена да заплати на Ф. Т. П. и на М. К. П. общо сумата 1200.00 лв. разноски по делото. Излага съображения, че не е запозната своевременно с искането на Ф. Т. П. и на М. К. П. за присъждане на разноски в производството по адм.дело № 4326/ 2025г. на Върховния административен съд. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от двамата ответници адвокатско възнаграждение и моли размерът на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален до предвидения минимален такъв. Ответниците Ф. Т. П. и на М. К. П. оспорват искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Излагат съображения, че разноските са правилно присъдени, тъй като независимо, че е присъствала в проведеното на 20.01.2025г. открито съдебно заседание по адм. дело 321/ 2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, подателката на искането не е направила възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, както и че същият съответства на фактическата и правна сложност на спора, за чието изясняване са събрани голям обем доказателства и са проведените множество открити съдебни заседания. Като взе предвид направеното искане и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая определението, чието изменение се иска, е постановено на 15.05.2025 г. и не подлежи на обжалване, поради което срокът за депозиране на искане за неговото изменение в частта за разноските е едномесечен и изтича на 16.06.2025 г. съгласно чл. 60, ал. 3 и ал. 6 ГПК. Искането за изменение на определението в частта за разноските е депозирано на 23.06.2025 г. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд намира, че искането е подадено след изтичане на законоустановения срок. Срокът е преклузивен, поради което искането се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,