Определение № 8960 от 27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Разпореждане №7510 от 07.07.2023 г. на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 6548/2023 г. С разпореждането е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 9730 от 03.07.2023 г. от председателя на УС на АПИ срещу протоколно определение от 07.06.2023 г., постановено по КАНД № 60/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Сливен и е прекратено производството по адм. дело № 6548/2023 г. по описа на ВАС. Частният жалбоподател – Председателят на УС на АПИ счита, че разпореждането е неправилно. Сочи, че производството пред АС – Сливен е било образувано по повод депозирана касационна жалба от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към АПИ против Решение №71 от 24.02.2023 г. по а.н.д. №794/2022 г. на Районен съд (РС) – Сливен, с което е отменено издадено от него наказателно постановление (НП). На основание чл. 189е, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се издават от председателя на УС на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. Със Заповед №РД-11-167 от 08.02.2021 г. на председателя на УС на АПИ началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ е оправомощен да издава НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Във въззивното производство по а.н.д. №794/2022 г. на РС – Сливен като жалбоподател е конституиран Т. Радев, а като ответник – АПИ. В касационното производство по к.а.н.д. №60/2023 г. на АС – Сливен като касационен жалбоподател е конституирана АПИ, а като ответник по касационната жалба - Т. Радев. В нарушение на процесуалните правила като страна е било конституирано учреждението издало НП, вместо наказващият орган. Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023 г. по Тълкувателно дело №5/2022 г. на Общото събрание на съдиите (ОСС) на Наказателна колегия (НК) на Върховния касационен съд (ВКС) и Първа и втора колегии на ВАС, надлежна страна при обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е единствено наказващият орган. С определение от 07.06.2023 г. по к.н.а.х.д. №60/2023 г. на АС – Сливен е спряно производството по делото, поради образувано преюдициално дело №С-61/2023 г. на Съда на Европейския съюз относно преюдициално запитване отправено по к.н.а.х.д. №997/2022 г. на АС – Хасково. В законоустановения срок е депозирана частна жалба от началника „Контрол и правоприлагане, структурно звено НТУ към АПИ. В изпълнение на разпореждане от 13.06.2023 г. на АС – Сливен, упълномощен представител на председателя на АПИ е потвърдил действията по подаване на частната жалба. Предвид изложеното счита, че административнонаказващият орган е субект заинтересован от изхода на административното производство, въпреки, че поради процесуални пропуски от страна на АС – Сливен не е конституиран като страна по к.н.а.х.д. №60/2023 г. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено и да бъде разгледана по същество подадената от административнонаказващия орган частна жалба. Ответникът – Т. Радев, чрез процесуалния си представител – адв. Янева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че председателят на УС на АПИ на не е бил конституиран като страна в производството пред РС – Сливен и АС – Сливен, нито е административнонаказващ орган. Поради това няма право на жалба. Прави искане разпореждането да бъде оставено в сила. От страна на адв. Т. Янева е направено искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред ВАС е образувано по частна жалба на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ, специализирано звено към АПИ срещу протоколно определение от 07.06.2023 г., постановено по КАНД № 60/2023 г. по описа на АС – Сливен, с което на основание чл. 631, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 АПК е спряно производството по делото до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС. С Разпореждане № 106 по входящ номер №2208 от 12.06.2023 г. от 13.06.2023 г. частната жалба е оставена без движение, като наред с останалите указания на частния жалбоподател е указано, че като съобрази, че страна по делото е АПИ следва да посочи коректно частния жалбоподател и да представи пълномощно за процесуално представителство от представляващия АПИ, съобразно изискванията на чл. 212, ал. 2 АПК. В изпълнение на разпореждането от С. Костадинова – юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ на НТУ към АПИ е представена молба, към която са приложени пълномощно от председателя на УС на АПИ, частна жалба от председателя на УС на АПИ, платежно нареждане за внесена държавна такса. От процесуалния представител е посочено, че в качеството му на упълномощен представител на председателя на УС на АПИ потвърждава действията извършени по подаване на частна жалба от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ към НТУ при АПИ. В обжалваното в настоящето производство разпореждане председателят на Седмо отделение на ВАС е изложил, че при извършената в съответствие с чл. 213а, ал. 6 АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената частна жалба е установил, че същата не отговаря на изискванията за съдържание, съгласно чл. 212, ал. 1, т. 2 АПК. Частната жалба е подадене от председателя на УС на АПИ. Като страна – жалбоподател в производството пред АС - Сливен е била конституирана АПИ. Предвид това председателят на Седмо отделение на ВАС е приел, че съдебното производство е инициирано от ненадлежна страна, поради което и частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 1 АПК. Посочил е, че АПИ е била конституирана като надлежен ответник по делото, призовавана е от решаващия съд и правният ефект на постановеното определение я засяга непосредствено. Самият председател на УС на АПИ не е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство. Същият не фигурира като участник в процеса, не е отразен в протоколите от проведените съдебни заседания, а обжалваното определение е постановено единствено спрямо АПИ. Частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство е подадена от името на председателя на УС на АПИ е приподписана от юрисконсулт. Председателят на УС на АПИ, който е частен жалбоподател, не е бил конституиран като страна в производството пред АС - Сливен, не е заинтересовано лице, нито адресат на акта, поради което не е надлежна страна пред Върховния административен съд и няма право на частна жалба. Председателят на Седмо отделение на ВАС е приел, че председателят на УС на АПИ няма право на жалба и по чл. 210, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, защото не е лице, спрямо която определението е неблагоприятно и има сила. Посочил е, че определението за спиране на производството по КАНД № 60/2023 г. по описа на АС - Сливен по никакъв начин на рефлектира в правната сфера на председателя на УС, защото за него не възникват никакви задължения. Разпореждането е правилно. Правните изводи на председателя на Седмо отделение на ВАС относно недопустимост на частната жалба на председателя на УС на АПИ са законосъобразни. Както е посочено и в обжалваното разпореждане, след направеното с молбата от 23.06.2023 г. уточнение следва да се счита, че частната жалба срещу определението за спиране на производството по КАНД № 60/2023 г. по описа на АС – Сливен е подадена от председателя на УС на АПИ. Като страна, по отношение на което е постановено определението, именно за АПИ е настъпил правният ефект на постановения съдебен акт. Това е и страната, активно легитимирана да го оспори - право, което в случая не е реализирано. Частната жалба е подадена от председателя на УС на АПИ, който не е бил страна в производството пред АС – Сливен. Поради това и съгласно на чл. 210, ал. 1 от АПК, тя не разполага с процесуалното право и няма правен интерес да атакува оспореното определение. Правото му да обжалва определението не може да бъде изведено и от нормата на чл. 210, ал. 2 АПК. Председателят на УС на АПИ в случая не е административнонаказващият орган и не е сред субектите засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Предвид посоченото неоснователно е изложеното в частната жалба позоваване на т. 1 от Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023 г. по Тълкувателно дело №5/2022 г. на ОСС на НК на ВКС и Първа и втора колегии на ВАС. Ето защо като е оставил без разглеждане частната жалба на председателя на УС на АПИ и е прекратил производството по делото, председателят на Седмо отделение на ВАС, е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да се остави в сила. При този изход на спора съдът следва да се произнесе по направеното от адв. Т. Янева е направено искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В производството пред ВАС ответникът по частната жалба е представляван от адвокат Т. Янева, като последната е оказала безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. От пълномощника е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 АПК. Наред с това, определението по настоящото дело е в полза Т. Радев. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. На основание чл. 11 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА АПИ следва бъде осъдена да заплати на адв. Т. Янева сумата 400,00 лв. възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд,