Решение № 6673 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 446/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пазарджик, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Манева, срещу решение № 5148 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 448/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е: 1) отменено по жалба на „МБАЛ - Пазарджик“ АД решение № 1012-12-96#1 от 07.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пазарджик; 2) върнал преписката на длъжностното лице по чл. 60 от КСО за ново произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от влизането му в сила; 3) осъдил ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на „МБАЛ – Пазарджик“ АД сумата от 3000 лв., представляваща разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Претендира и да му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Шопов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция. Другият касационен ответник – Б. С. М., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 07.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик е потвърдено разпореждане № 8 от 04.03.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО - старши инспектор по осигуряването, с което злополуката, станала на 18.02.2024 г. с Б. С. М., е приета за трудова на основание чл. 55, ал. 2 от КСО. По делото е установено, че на посочената дата сутринта Б. С. М., работеща по трудово правоотношение на длъжност „санитар“ в „МБАЛ – Пазарджик“ АД, след приключване на нощна смяна в педиатричното отделение на болницата е напуснала територията й, след което се е подхлъзнала на заледен участък и паднала на земята, в резултат на което е получила [заличен текст], наложила оперативно лечение и причинила временна нетрудоспособност. Работодателят й е назначил комисия да разследва обстоятелствата по злополуката (обективирала установеното в нарочен протокол), след което е подал декларация за трудова злополука в ТП на НОИ – Пазарджик, ведно със съпътстващи декларацията документи. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с процесното разпореждане от 04.03.2024 г. е приело декларираната злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО по съображения, че е станала при прибиране от работното място към дома. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО от осигурителя „МБАЛ - Пазарджик” АД, като при осъщественият административен контрол на основание чл. 117, ал. 3 от КСО с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 07.04.2025 г., директорът на ТП на НОИ – Пазарджик не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 55, ал. 2 от КСО злополуката с Б. М. да бъде приета за трудова. За да отмени решението на горестоящия административен орган, съдът е приел, че то е немотивирано и е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че в случая не е доказано наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Посочил е, че в хода на административното производство не са събрани доказателства и не е изяснен обичайният маршрут, по който М. се е придвижвала от работното си място, както и мястото, на което е настъпило травматичното увреждане. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на осигурителя против цитираното административно решение е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а касаторовите възражения за противното са неоснователни. Пазарджишкият административен съд е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и изложеното от вещите лица по назначените съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи. Решението му се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните адм. актове) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата на дружеството срещу акта на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от органа за неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд е обсъдил надлежно структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, към която тангират мотивите на административните органи, макар и т. 1 да не е посочена изрично от тях, и в тази връзка е извел правилен извод за липса в актовете им на конкретно правно основание, в хипотезата на което попада процесната злополука, поради което е приета за трудова. На база правилно установените факти обосновано е приел, че в случая от страна на органите са нарушени изискванията чл. 58, ал. 3 от КСО, на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, както и на чл. 35 и чл. 9 от АПК. В настоящия случай не е доказано, че е налице елемент от фактическия състав на цитираната разпоредба, защото в административното производство не е установено кой е обичайният път на санитарката от работното й място до дома й и дали падането върху заледения участък е станало по този маршрут. В тази насока съдът е дал коректни указания на длъжностното лице, комуто връща преписката, как да процедира, за да се установи надлежно дали претърпяната злополука е трудова и в коя от хипотезите на чл. 55, ал. 2 от КСО следва да се квалифицира. Предвид горното настоящият тричленен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, което е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора трябва да бъде уважена своевременно заявената претенция за присъждане на сторените деловодни разноски на касационния ответник „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД за адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в производството пред тази инстанция адвокат, които са доказани в размер на 1 400 лв., платими от Националния осигурителен институт (по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК). На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 715,81 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,