Определение № 473 от 02.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4602/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. Е., чрез адв. В. С., срещу определение № 3533 от 7. 07. 2025 г. по гр. д. № 2104/2025 г. на ВКС, 1 г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същия молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, на въззивно решение 1627 от 28. 06. 2022 г. по гр. д. № 9204/2021 г. на СГС, потвърждаващо решение № 20043634 от 16. 02. 2021 г. по гр. д. № 74053/2017 г. на СРС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1098 от 15. 05. 2023 г. по гр. д. № 4583/2022 г. на ВКС, 2 г.о. Твърди се, че определението е законосъобразно, тъй като изводът на съда за подаване на въззивната жалба след предвидения в закона преклузивен срок е необоснован. Иска се отмяната му и връщане на делото на съдебния състав за разглеждане по същество на подадената молба по чл. 303 ГПК. Подаден е отговор на частната жалба от В. С. Ю., чрез адв. Й. Й., с който се изразява становище за неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК поради подаването й след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Срокът за подаване на молбата за отмяна на въззивното решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е започнал да тече с влизане в сила на последното решение – в случая на въззивно решение № 1627 от 28. 06. 2022 г. по гр. д. № 9204/2021 г. на СГС, влязло в сила на 15. 05. 2023 г. (обявяване на определението по чл. 288 ГПК), и е изтекъл на 15. 08. 2023 г., а молбата за отмяна е подадена на 29. 11. 2024 г. Срокът за подаване на молбата за отмяна на въззивното решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК започва да тече от узнаване на въззивното решение, но началото на течението на преклузивния тримесечен срок не би могло да предхожда влизане в сила на решението. В случая въззивното решение е узнато от молителя на 22. 08. 2002 г., след което последният е подал касационна жалба и въззивното решение е влязло в сила на 15. 05. 2023 г., с обявяване на определението на ВКС по чл. 288 ГПК. От обявяване на определението по чл. 288 ГПК се поражда и обективната възможност за узнаване на влизането в сила на въззивно решение от молителя и е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Това е така, тъй като ГПК не съдържа норма, задължаваща съда да съобщава на страните момента на обявяване в съответната книга на неподлежащи на обжалване съдебни актове, момента на влизането им в сила, нито да изпраща на страните преписи от такива актове (чл. 7, ал. 2 ГПК се отнася само за съдебни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване). Започналият да тече на 15. 05. 2023 г. срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е бил изтекъл към подаване на молбата за отмяна. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,