Определение № 163 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 816/2018 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителката Е. Ч. Я. иска да бъде допълнено определение № 125/15.03.2018 по настоящото дело в частта за разноските, които са поискани своевременно и са представени доказателства за извършването им. Ответниците по молбата етажни собственици на сградата на [улица] във В., кв. В. я оспорват, като считат, че изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, няма данни да са изплатени лично от молителката, както и че молителката не е посочила банкова сметка, по която да бъдат преведени разноските с цел да бъдат водени излишни изпълнителни дела. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че не е допуснато касационно обжалване на обжалваното определение за прекратяване на производството по предявените искове, молителката е ответница по касационната жалба, поискала е разноски с отговора на касационната жалба, представила е договор за правна защита, който съдържа разписка, като доказателство за извършването на разноските, намира че изплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева следва да й бъде присъдено като разноски в касационното производство, тъй като фактическата и правна сложност на делото не е минимална, а около и над средната за този вид дела. Действително молителката не е посочила банкова сметка, по която да бъдат преведени разноските, но законът не й възлага такова задължение – тя е ответница по предявените искове, а и новото изискване на чл. 127, ал. 4 ГПК не е за редовност на исковата молба, приложимо е към исковите молби, подадени след 30.10.2017 г. и за насрещната страна не е изключена възможността за се освободят от задължението си по реда на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, въпреки практическите затруднения поради несъгласуваността на вътрешните правила на търговските банки с изискванията на закона. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение