Определение № 117 от 02.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение02.08.2010 г.докладчик Светла Цачева
Диспозитив
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК решение № 172 от 02.03.2010 година по гр.д. № 62/2009 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски както следва: ОСЪЖДА С. Т. К. от [населено място], Р. област и В. А. В. от [населено място], [улица], [община] да заплатят на Н. Р. К. с ЕГН [ЕГН] от с. Мечка, област Р. сумата 158,72 (сто петдесет и осем лева и 72 ст.) лева съдебни разноски. ' Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: з
Мотиви
С молба вх. № 13969 от 22.03.2010 година, подадена от Н. Р. К. от [населено място], Р. обраст е направено искане за изменение на решение № 172 от 02.03.2010 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 62 по описа за 2009 година в частта му за разноските. Към молбата е приложен списък на извършените в хода на инстанционното производство съдебни разноски. Ответниците по молбата С. Т. К. и В. А. В. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С решение № 172 от 02.03.2010 година по гр.д. № 62/2009 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение е отменено решение № 446 от 17.10.2008 година по гр.д. № 397/2008 година на Русенски окръжен съд, предявения от С. Т. К. от [населено място], Р. област и В. А. В. от [населено място], [улица], [община] иск за прогласяване на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД на нищожност на договор, сключен на 14.12.2000 година между Т. Р. К., б.ж. на [населено място], област Р., Н. Р. К. с ЕГН [ЕГН] и Я. Р. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], област Р. за доброволна делба на земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място], Р. област е отхвърлен като неоснователен, а с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, ищците по делото С. Т. К. от [населено място], Р. област и В. А. В. от [населено място], [улица], [община] са осъдени да заплатят на ответниците Н. Р. К. с ЕГН [ЕГН] и Я. Р. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], област Р. сумата 332,50 лева съдебни разноски. В съдебните разноски са включени изплатени възнаграждения от 300 лева по договори за правна помощ от 10.01.2006 г. и от 18.06.2008 г., сключени с адвокат П. Г. от Адвокатска колегия [населено място] и 32,50 лева внесени държавни такси. При определяне на съдебните разноски, съдът не е съобразил възнаграждението от 120 лева, изплатено по договор за правна помощ от 30.11.2006 г., сключен с адвокат П. Г. от Адвокатска колегия [населено място], както и внесените от страната държавни такси за касационно обжалване ( 13,72 лева по гр.д. № 1655/2007 г. I. г.о. ВКС) и цялостния размер на внесената държавна такса по гр.д. № 62/2009 г. в размер на 43,74 лева, предвид което направените от страната разноски в хода на инстанционното производство възлизат общо на 491,22 лева. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за съдебните разноски, като на молителя се присъди разликата до действителния им размер или сумата 158,72 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение