Определение № 9589 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2026 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от адвокат Г. Георгиев процесуален представител на ответника по касация И. Т. И. за изменение на Решение № 7121 от 25.06.2026 год. постановено по адм. д. № 4116/2026 год. на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, в частта за разноските. В молбата е посочено, че определеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на критериите установени в чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и не отразява фактическия обем, характера и сложността на положения процесуален труд. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в увеличен размер, което е съразмерно с действително положения труд и което съответства на обема и сложността на спора. Ответникът „АЛФА КОМЕРС“ ООД чрез адв. Р. Младенова изразява становище, с което оспорва изцяло искането за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените разноски като неоснователно, недоказано и лишено от законово основание и моли същото да бъде оставено без уважение. С Решение № 7121 от 25.06.2026 г., постановено по адм. д. № 4116/2026 г., Върховният административен съд: 1) оставя в сила решение № 223 от 05.02.2026 г. постановено по адм. дело № 464/2025 г. по описа на Административен съд Шумен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на “Алфа комерс“ ООД срещу ЕР № 00228/04.09.2025 г. на специализиран състав по хирургия, ортопедия и очни заболявания на НЕЛК гр. София, в частта с която е потвърдено ЕР № 00478 от 23.12.2024 г. на ТЕЛК – I състав към „МБАЛ Шумен“ АД по повод „причинна връзка Трудова злополука“; 2) осъжда “Алфа комерс“ ООД, ЕИК 837101357, да заплати на адв. Г. Георгиев при САК, в качеството му на процесуален представител на И. Т. И., разноски за касационната инстанция в размер на 153, 40 евро за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Искането е подадено в предвидения по чл. 176а, ал. 1 от АПК едномесечен преклузивен срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на заявеното искане, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: В конкретния случай адв. Г. Георгиев е осъществявал безплатна правна помощ на ответника в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно правно съдействие и защита на материално затруднени лица, като правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА регламентира, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно договор за правна помощ и съдействие (стр. 42 от касационното дело) е посочено, че договорът се сключва като договор за безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си. Несъгласието на молителя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Не е необходимо да се изменя съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, включително и по разноските. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал. 1 от АПК. При горните факти, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на молителя за това, че присъденото възнаграждение е явно несъразмерно с действително извършената процесуална работа и не съответства на обема и сложността на положения адвокатски труд. При произнасянето относно сторените от страните разноски по делото е съобразен не само материалния интерес като критерий при определяне на размера на възнаграждението, но и действителната фактическа и правна сложност на делото, обема извършена работа, необходимото време за подготовка и защита, както и действително положения труд. Предвид гореизложеното не са налице основания за изменение на процесното Решение № 7121 от 25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 4116/2026 г. по описа на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, в частта му за разноските, поради което и искането за това следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,