Определение № 230 от 05.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2018 г.

Постъпила е молба от Център за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс - Пловдив /ЦПЛР ОДК-Пловдив/, подадена чрез процесуалния представител адвокат Т. Д., с искане да бъде изменено определение №150 от 01.03.2019 г. по гр.д. №1487/2018 г., на ВКС, ІII г.о. в частта за разноските като се присъдят допълнително 210 лв. Твърди се, че по делото са представени доказателства за направените разноски пред трите съдебни инстанции общо в размер 3410 лв., а е издаден изпълнителен лист за сумата 3 200 лв. Представен е и списък за разноските, от които е видно, че по гр. дело №1487/2018 г., на ВКС, ІII г.о. са направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на решение №1677 от 28.12.2017 год. по гр. дело №1871/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторът А. А. К., [населено място], е осъден да заплати на Център за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс - Пловдив, 1000 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на делото – недопускане на касационно обжалване, деловодни разноски за други инстанции не се присъждат. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.