Определение № 3087 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1232/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Карловогаз“ ООД, [населено място] срещу определение № 564 от 18.09.2023 г. по в.т.д. № 201/2023г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е изменил постановеното от него решение по делото в частта му за разноските, като е присъдил за защита по делото пред него в полза на „ БулГАзНет“ООД сумата 5000лв., разноски за въззивното производство. Съдът се е позовал на формираната константна практика на ВКС, съобразно която доказателствата представени за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъдат третирани като доказани разноски и без да е представен договор за правна помощ и съдействие. Частният жалбоподател е преповторил изложеното и пред въззивния съд, разбиране че в противоречие с ТР ОСГТК № 6/12г. съдът не е отчел липсата на договор, с който разноските да бъдат договорени при указване на вида на плащане и документалното установяване на заплащането на разноски по банков път. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно е приетото от състава за дължимост на разноски, реално направени и заплатени във въззивното производство, като приложения касов ордер / така както е прието и в ТР№6/12г./ удостоверява извършеното плащане и има ролята на разписка, установяваща реалното извършване на разноските. Правно необосновано страната интерпретира разрешенията дадени с цитираната тълкувателна практика. Със същата не е мотивирано задължение за страната да установява разноски чрез представяне на писмен договор за това, тъй като формата на такъв договор не е форма за действителност. Основните указания дадени с обсъжданото тълкувателно решение са свързани с това, че императивно е изискването страната да докаже реалното/ а не бъдещо/ извършване на разноски за съответното производство, като изрично е посочено, че носещият подписа на двете страните документ, с който е извършено удостоверяване на такова реално плащане съставлява именно доказателство за това, тъй като се третира като разписка, удостоверяваща го. С оглед изложеното се налага извод, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение