Решение № 11469 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2009 г.

Решение № 11469 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3659/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава Десета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба подадена от Георги Драгиев Кендов - директор на Междуучилищен център за трудово-политехническо обучение - Пловдив срещу заповед № РД-46-87 от 10.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните. С жалбата са мотивирани доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна визирано в разпоредбата на чл. 146, т. 3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните норми на чл. 59, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 от АПК. С жалбата е направено искане за отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Цанова излага доводи за неоснователност на жалбата, поради което прави искане за потвърждаване на оспорената заповед. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от приложеното писмо, с което е изпратена заповедта тя е получена от оспорващата страна на 23.01.2009 г. Срока за обжалване изтича на 06.02.2009 г. - петък присъствен ден. Жалбата е подадена по пощата чрез административния орган на 05.02.2009 г., видно от пощенското клеймо на приложения плик. Жалбата е подадена от легитимирана страна адресат на заповедта. При това положение следва да се приеме, че разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Със заповед № РД-46-293 от 03.04.1998 г. министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е разпоредил на Междуучилищен център за трудово-политехническо обучение (МУЦТПО) Пловдив към определените 2, 296дка застроени площи да се запази правото на ползване върху 2, 000дка земеделски земи в землището на гр. Пловдив. Заповедта е издадена на основание чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ. С тази заповед е разпоредено на ПК, сега ОСЗ Пловдив-Първенец да постанови решение за възстановяване на земеделската земя по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на тази заповед е издадено решение № Р0231 от 25.09.1998 г., с което е възстановена в полза на държавата - МУЦТПО земеделска земя - нива от 2, 000 дка в м. Остромила-Бозлюк, съставляваща имот № 103204 по картата на землището и при описани граници. На същата дата е издадено и решение № 0231р, с което е възстановена собственост и по отношение на имот № 103203 с площ от 2, 296 дка. След издаване на тази заповед са постановени следните съдебни решения: решение № 61 от 15.06.1998 г., постановено от Пловдивски районен съд по адм. д. № 2020/1996 г., с което са обявени за нищожни две решения на ПК Пловдив и е признато правото на наследници на Иван Иванов Пасков на възстановяване на земеделска земя нива от 2, 800 дка и нива от 0, 738 дка в землището на гр. Пловдив, м. Остромила-Бозлик; това решение е оставено в сила с решение от 30.09.1999 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по адм. д. № 92/1999 г.; решение от 26.03.1999 г., постановено от РС-Пловдив по адм. д. 2457/1998 г., с което отменено решение на ПК Пловдив и е признато право на възстановяване в реални граници за Мария Белинска на имот, съставляващ нива от 3, 050 дка в м. Остромила-Бозлик, землището на Пловдив-юг; решение от 29.04.1999 г., постановено от РС - Пловдив по адм. д. № 2510/1998 г., с което е прогласена нищожност на две решение на ПК-Пловдив, с които е отказано възстановяване за наследници на Христо Колев Ходжев на две ниви от 1, 206дка и нива от 3, 700дка в м. Акак Тарла; решение от 20.06.2003 г., постановено от ПОС по адм. д. № 4026/1996 г., с което е отменено решение постановено от ПК Пловдив на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване в полза на наследници на Иван Пасков на земеделска земя - нива от 8, 300 дка в м. Остромила-Бозлик. След постановяване на описаната заповед в исково производство по чл. 108 от ЗС е постановено от Районен съд Пловдив решение от 07.10.1999 г., гр. д. № 1182/1999 г., с което е отхвърлен иск на МУЦТПО-Пловдив за отстъпване на собствеността и предаване на владението на нива от 2, 296 дка и нива от 2, 000 дка в м. Остромила-Бозлик. Основание за отхвърляне на ревандикационния иск недоказаност в производството владение от страна на ответниците на тези два имота. Това решение е потвърдено с решение от 13.12.2001 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по в. гр. д. № 346/2000 г. С обжалваната заповед е разпоредена отмяна на заповед № РД-46-293 от 03.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 24, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Като фактическо основание е посочена докладна вх. № 66-7622 от 04.12.2008 г. до Министерството на земеделието и храните от директора на ОД "Земеделие" Пловдив относно изпълнение на влезли в сила съдебни решения. При тази фактическа установеност по делото, настоящият състав прие, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, т. 4 от АПК - в заповедта не са изложени фактически основания за издаването й. Необходима и задължителна част от съдържанието на един индивидуалния административен акт, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта. Изискването за мотивировка представлява гаранция за законосъобразност на акта, които законът е установил в защитата на правата и законните интереси на адресатите на административния акт. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС, приложимо и към настоящия момент, е допустимо мотивите към административния акт да не са изложени в него. Също така не е необходимо да съвпадат по време с издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Също така не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове. В тези случаи допълнителното излагане на мотивите или наличие на мотиви в друг документ, съпътстващ административния акт позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Излагането на мотиви е необходима предпоставка за правилната проверка, която ще извърши съда при оспорване на административния акт. В случая не може да се приеме, че тези законови изисквания са спазени. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните може да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, и да прави предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени земи по реда на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ при отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земеделски земи от държавния поземлен фонд. С този текст изрично са предвидени само две хипотези при които може да бъде отменена влязла в сила заповед, с която е предоставена за ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд за нуждите на учебното заведение. Фактически основания за наличие на тези две предпоставки не са изложени нито в оспорената заповед, нито могат да се извлекат от съпътстващи документи, съдържащи се в административната преписка. Докладната на директора на ОД "Земеделие" цитирана като основание за издаване на заповедта не съдържа данни за наличие на основанията за издаване на заповед с правно основание чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В самата заповед не е посочено изрично кои са съдебните решения, чието изпълнение налага отмяна на влязлата в сила заповед за предоставено право на ползване по отношение на земеделските земи от ДПФ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваната заповед е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - в заповедта липсва изложение на фактическите основания за постановяването й. Мотиви към заповедта не могат да бъдат изведени и от съпътстващи документи, вложени в административната преписка. Допуснатото нарушение налага отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката за ново произнасяне в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. 3 от АПК. Когато административният орган действа при обвързана компетентност, правомощията му се свеждат до това да провери налице ли са предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма и с оглед на това е длъжен да вземе единственото възможно решение - да издаде или откаже издаването на акта, като мотивира решението си. Поради липса на мотиви при произнасянето на министъра на земеделието и храните в това производство не могат да се прецени законосъобразността на оспорената заповед. Само на това основание обжалваната заповед следва да бъде отменена и преписката да се изпрати за произнасяне с мотивиран административен акт, съобразно дадените указания. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение