Определение № 197 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 12.02.2020г по гр.д.№2045/2019г. на ОС Варна, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Ответникът М. Г. М. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република да заплати на М. Г. сумата от 9000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на противоправно обвинение за извършено престъпление, повдигнато с ДП № 42/2014г. по описа на РУП-Провадия. Със същото решение е отхвърлен иска на М. Г. за разлика над 8000лв до предявения размер от 15000лв, на осн. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и иска му за заплащане на сумата от 1625лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от по 325лв месечно за периода от 6.02.2014г до 1.07.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г. до окончателното плащане, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. При така постановения диспозитив в решението на въззивния съд настоящият състав намира, че направеното от жалбоподателя - Прокуратура на РБ оплакване, за това че има противоречие между осъдителната и отхвърлителна част в същия, поради факта че е постановено прокуратурата да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева за незаконно наказателно преследване, а искът по чл.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разлика над 8 000 лева до 15 000 лева, по същество представлява твърдение за допусната в решението очевидна фактическа грешка. Такава грешка с оглед разпоредбата на чл.247 ГПК може да бъде поправена от съда по негова инициатива или по молба на страната, а не касае неправилност на решението, която следва да се коригира по пътя на обжалване на решението пред по-горна съдебна инстанция. С оглед на така направената констатация настоящето производство пред ВКС следва да бъде прекратено и делото изпратено на ОС Варна, който следва да се произнесе налице ли е очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение. След постановяване на решението по чл.247 ГПК делото следва отново да бъде изпратено на ВКС за произнасяне по допустимостта на касационна жалба вх. №8425/12.03.2020г.на Прокуратура на РБ. Предвид изложените съображения, съдът