Определение № 36 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 202/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба, подадена от Р. С. П. срещу определение № 46 от 22. 05. 2020 г. по гр. д. № 3639/2019 г. на ВКС, 1 г.о., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 9761/15. 11. 2019 г., за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определение № 195 от 14. 10. 2019 г. по гр. д. № 3639/2019 г. на ВКС, 1 г. о. в частта за разноските. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Ответниците по частната жалба Е. К. П. и Л. Г. К. са подали писмен отговор, с който поддържат неоснователност на частната жалба, законосъобразност на обжалваното определение и искат потвърждаването му, а от името на ЖСК „Български художник“ не е изразено становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (съгласно чл. 248, ал. 3, изр. първо ГПК и предвид обстоятелството, че е атакуваното определение е постановено по искане за изменение на подлежащо на обжалване прекратително определение на ВКС по чл. 307, ал. 1 ГПК), от легитимирана страна, в срок и съответства на изискванията на чл. 260-262, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Налице са били предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за ангажиране отговорността на Р. С. П. за разноските, направени от ответниците Е. К. П. и Л. Г. К., както и от ЖСК „Български художник“ в производството по чл. 307 ГПК. Производството по отмяна на влязло в сила решение № 1434 от 3. 08. 2012 г. по гр. д. № 1177/2012 г. на САС е било инициирано от Р. С. П., с молби вх. № 118658/17. 09. 2018 г. и 32271/11. 03. 2019 г., които са били недопустими и оставени без разглеждане от състава на ВКС, а образуваното въз основа на тях производство по чл. 307 ГПК е било прекратено. Законосъобразна и обоснована е и преценката на състава на ВКС, че ответниците по частната жалба са направили своевременно и надлежно искане за присъждане на разноските, както и че е доказано извършването им – ЖСК „Български художник“ е извършило разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за процесуално представителство на жилищностроителната кооперация в производството по чл. 307 ГПК, а Г. Г. К., чийто правоприемници са Е. К. П. и Л. Г. К., е извършил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., също за процесуално представителство в производството по отмяна. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК правилно е преценено за неоснователно. В тази връзка е съобразено, че размерите на договорените и платени възнаграждения от по 1500 лв. са под минималния размер от 1797 лв., предвиден в чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. пар. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (предвид цената на иска, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска - 62224, 60 лв.), съобразено е и правилото, установено с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 ЗА. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение