Определение № 818 от 17.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 29/29.02.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 127/2015, с което е отменено решение № 19/10.02.2012 на Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 44/2009, като е уважен предявеният иск за сумата 320.544,39 лева обезщетение за имуществени вреди по чл. 49 ЗЗД със законни лихви и сумата 15.977,52 лева законни лихви до предявяване на иска по чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. А. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за правомощията на въззивния съд при проверка правилността на решението да определи вярната правна квалификация на предявения иск и ограниченията в правомощията му от посоченото в жалбата; съставлява ли непредставянето на оригиналните документи по чл. 190 ГПК пречка за събиране на допуснати доказателства и за тежестта за доказване на причинната връзка между деянието и вредата; както и по материалноправните въпроси за отговорността по чл. 49 ЗЗД, когато работата е възложена с договор от друго лице; за необходимостта да бъде идентифициран прекия изпълнител на работата и от чиито действия са произтекли претендираните вреди; както и за правното значение на прекратяването на наемното правоотношение и задължението на ищцата да освободи наетата вещ за правото на собственост върху отглежданата риба; както и за задължението на увредения по чл. 83, ал. 2 ЗЗД да направи необходимото за ограничаване на вредите, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика. Ответникът по жалбата К. Г. Е., извършваща търговия под фирмата [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с действията си по извършване на строително-монтажни работи – ремонт на шахта – основен изпускател за обект Я. „М. М.“, като е източена водата под т. нар. „мъртъв обем“, ответното дружество [фирма] е причинило на ищцата [фирма] имуществени вреди, изразяващи се в погиване на 65.511 кг. риба на стойност 320.544,39 лева, ведно със законната лихва. Съдът е приел, че ищцата до август 2008 г. е ползвала водите на язовира по силата на наемно правоотношение с ответника, като повече от 10 години е зарибявала обекта и е инвестирала в него с цел осъществяване на търговската й дейност като регистриран търговец за отглеждане на риба. Макар да не е продължен договора за наем, същият е продължил действието си и с оглед на регистрацията на ищцата по реда на чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРАК/, съдът е приел, че ищцата се явява ползвател на рибностопанския обект и в този смисъл на основание чл. 2 от ЗРАК е собственик на рибния ресурс в този рибностопански обект (нито изтичането на срока на договора, нито изтичане на разрешителното за ползване на водния обект, или за извършване на стопански риболов обосновават промяна на собствеността на рибния ресурс, още повече, че по делото липсват данни друго лице да е извършвало сходна дейност). Съдът е приел, че ответникът е признал това обстоятелство с писмо от ноември 2008 г., с което е уведомил до 10.12.2008 г. ищцата за предстоящия неотложен ремонт и необходимостта в едномесечен срок да премести развъжданата от този обект риба, поради изтакване на водата в него, започнало 5 дни след уведомлението, въпреки изричното писмено възражение на ищцата, че е практически невъзможно пренасянето на 70.000 кг. риба в друг водоем, предупреждава същият, че нивото на водата е под мъртвия обем, което води до измиране на рибата и за неизбежната екологична катастрофа, която ще последва. С писмо от 18.12.2008 г. ищцата е уведомила ответника за проблема с източването на язовира и измирането на рибата. Това обстоятелство е удостоверено с констативен протокол от 19.12.2008 г. на представители на ИА „Рибарство и аквакултури“ и регионалната ветеринарно медицинска служба, с който като причина за масовата смъртност на рибата в язовира е посочено малкото количество вода във водоема, като са изключени заболявания и други причини за смъртността, и е предписано унищожаване на погиналата риба. Съгласно приетите по делото експертизи е потвърдено, че погиването на рибата е вследствие остър кислороден дефицит, причинен от липсата на достатъчно количество вода, замътване на съществуващата, повишената консумация на кислород от рибата, поради предизвиканото и обезпокояване, както и гниене на умрялата риба, като изрично е изключено да се дължи на възможно замръзване. Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (стр. 596-604 от първоинстанционното дело), че ремонтът на основният изпускател е бил наложителен, тъй като при неизвършването му би съществувала опасност от неконтролирано изпускане на вода и заливане на по-ниско лежащи земи, но е посочено, че за осъществяването на ремонта са възможни два варианта: 1) изтакане на целия обем на водохранилището, който е бил 687.000.000 куб.м. или 2) затваряне на входа на тръбата на изпускателя във водната шахта, намираща се в чашата на язовира с помощта на водолазен екип (но в заданието не са били включени водолазни работи), като според вещото лице – неправилно е възприет първия вариант, за което е изложил подробна обосновка. Поради това и съдът е приел, че ремонтът е бил наложителен, но че избрания метод за осъществяването му е нецелесъобразен, тъй като освен, че не е бил съобразен с фактическата обстановка, е било възможно да се осъществи с помощта на водолази, а също така и незаконосъобразен, тъй като противоречи на изискванията на Наредба №13/2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, съгласно които изтакане на целия обем на язовир е допустимо само при прекратяване на експлоатацията на съоръжението, а освен това съгласно чл. 49 от Закона за водите обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от: 1. ограничаване на общото водовземане или ползване; 2. застрашаване на отбраната и сигурността на страната; 3. нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн; 4. негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води. Прието е, че при извършеното от ответника водовземане и то в такъв обем, необосновано се е ограничило ползването на водите и са създадени предпоставки за негативно въздействие върху качеството на водата предвид масовата смъртност на рибите. От заключението на вещото лице се установява, че процесният язовир има статут на строеж трета категория и съгласно чл.148 от ЗУТ за всички строежи и ремонти в тези съоръжения е необходимо издаване на разрешение за строеж, а в случая такова не е представено по делото, нито е установено от вещото лице. С оглед на изложеното съдът е приел, че е налице противоправно поведение на ответника, в резултат, на което са настъпили и причинените на ищцата вреди, както и причинна връзка между противоправното поведение на служители на ответника, наредили и предприели ремонта по описания начин, като не е необходимо да се установява вина на отделни служители, доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и безвиновна. Въззивният съд е приел, че при извършването на ремонта ответникът отговаря за причинените вреди съгласно чл. 9 от договора за изпълнение на СМР както на други участници в строителството, така и на трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на възложените му СМР като в тази връзка е поел и задължение за сключване на застраховка „Професионална отговорност“. Като е приел, че макар да не е налице възлагане, ответникът е пасивнолегитимиран да отговаря по иска, тъй като освен че се явява изпълнител на работа, носи отговорност и на съоръженията, които видно от акт за държавна собственост стопанисва и отговаря за тяхната експлоатация, отговаря за действията и бездействията, на чиито служители се твърди да са настъпили вредите. Размерът на имуществените вредите е установен съгласно количеството риба, към момента на източване на язовира, видно от екарисажните бележки по пазарната стойност по цени на едро – в стойността на погинала и унищожена риба. С оглед основателността на главния иск като основателна следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва за периода 19.12.2008 – 23.04.2009 г. Съдът е приел като неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като източването е предприето само пет дни, след като ищцата е била уведомена за предприемания ремонт, като само 20 дни по-късно нивото е спаднало под т. нар мъртъв обем, а този период от време е изключително кратък, за да се предприемат и да се реализират действия по улов на над 65 тона риба, още по-малко да се продадат. Освен това ответникът не е посочил къде, в кой воден обект ищцата би могла сама да премести рибата, още повече, че сама по себе си тази процедура е също под разрешителен режим и трае месеци, поради което не би могла да се ангажира отговорността на ищцата за настъпване на вредите, поради непреместване на рибата в друг воден обект през периода 17.11. – 19.12.2008 г. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователна претенцията за заплащане на сумата 3.271 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за събиране и натоварване на погиналата и унищожена риба, тъй като съгласно чл. 275, ал. 2, т. 2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни е за сметка на държавния бюджет и дори и ищцата да е извършила разходи по събирането и товаренето, би могла да ги претендира по друг ред. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обусловят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика, че правомощията на въззивния съд са уредени в чл. 269 ГПК. Той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Дали съдържащите се в жалбата оплаквания имат отношение към предмета на делото, или нямат отношение към него, е въпрос на основателност на жалбата, по който съдът трябва да се произнесе във въззивното решение. При повторно разглеждане на делото указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Въззивният съд е съобразил установената практика, че е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация, като както и че непредставянето на оригиналните документи по чл. 190 ГПК не съставлява пречка за събиране на допуснати доказателства, то има за единствена последица изключването на документите от доказателствения материал. Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинно-следствена връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинно-следствената връзка между вредата и поведението на деликвента. Съпричиняване от пострадалия е налице, както когато той не е предприел задължителни мерки за сигурност, така и когато той не е предприел други подходящи мерки за сигурност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД). За да е налице съпричиняване, не е необходимо поведението на пострадалия да е противоправно. В. на работа отговаря както в случаите, когато изпълнителят при или по повод изпълнението на възложената работа, действа и от това действие последват вреди, се дължи обезщетение ако действието му е противоправно, както и когато бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши и не е положило дължимата грижа, в случая да се спазят изискванията за осигуряване на техническа изправност и безопасност на водните обекти и съоръжения. Не се установява твърдяното противоречие с приложената съдебна практика, която е уеднаквена с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2013. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение