Определение № 10794 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2026 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 вр. с чл.103, ал.2 от АПК. Образувано е по частна жалба на В. А. Й., чрез пълномощника му адв. Д. Кьосев, против определение № 1164 от 16.09.2026 г., постановено по административно дело № 186/2026 г. по описа на Административен съд – Силистра. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се като необосновани изводите на съда за законосъобразност на обжалвания отказ на административния орган за възобновяване на административното производство с твърдения за наличие на предпоставките по чл.99, т.2 АПК. Прави се искане за отмяна на съдебното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - кметът на Община Алфатар, област Силистра, чрез пълномощника си адв. М. Славова, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба, като счита обжалваното определение за правилно. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното определение на Административен съд – Силистра е постановено в производство, образувано по жалба на В. А. Й. срещу отказ на кмета на Община Алфатар, обективиран в писмо изх. № 3189/27.05.2026 г., да възобнови на основание чл.99, т.2 АПК, административното производство по издаване на Заповед № РД-072/18.02.2026 г. за премахване на незаконен строеж, представляващ сграда на допълващо застрояване /второстепенна постройка/, находяща се в ПИ с идентификатор 00415.501.886 по КККР на гр. Алфатар – собственост на жалбоподателя. Съдът е отхвърлил подадената жалба като е приел, че постановеният отказ е законосъобразен поради отсъствие на предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК. От анализа на приложената административна преписка е установено от фактическа страна, че искането за възобновяване на административното производство по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, която е влязла в сила, е предявено от жалбоподателя на 12.05.2026 г.; че същото е мотивирано с наличие на нови писмени доказателства по см. на чл.99, т.2 АПК, а именно – три броя нотариално заверени декларации от 11.05.2026 г. с данни на подписалите ги физически лица за това, че разпореденият за премахване строеж е реализиран преди 1983 год. При горните факти, съдът е приел за обосновани и законосъобразни мотивите на административния орган за постановения отказ, според които представените декларации са новосъздадени, а не нови писмени доказателства, по см. на чл.99, т.2 АПК. Оспореното определение е правилно. Неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания срещу разглеждането на жалбата му в закрито заседание и без да бъдат допуснати от съда поисканите доказателства. В случая пред първостепенния съд се оспорва отказ да се допусне възобновяване на административно производство и приложимият ред за разглеждане на жалбата, според разпоредбата на чл.103, ал.3 АПК е този по глава десета, раздел четвърти АПК, част от който е чл.199 АПК, въвеждащ правилото за разглеждане на жалбата в закрито заседание. Процесуални нарушения не са налице при постановяване на обжалваното съдебно определение и поради недопускането на посочените от жалбоподателя доказателства. Същите са неотносими към оспорения отказ и не са необходими за съдебната проверка за неговата законосъобразност. Очевидно е, че с разпита на деклараторите като свидетели и с исканата съдебно-техническа експертиза, жалбоподателят цели да докаже, че процесният незаконен строеж е търпим, т.е. обстоятелства, относими към законосъобразността на влязлата в сила заповед за неговото премахване. От изложеното следва, че при произнасянето си съдът не е допуснал сочените в жалбата процесуални нарушения. Обжалваното определение е постановено и в съответствие със закона. Искането за възобновяване е предявено от жалбоподателя на основание чл.99, т.2, предл. второ АПК, в която хипотеза в случая се е изисквало представяне на нови писмени доказателства, които са съществували към момента на издаване на административния акт – заповедта за премахване на незаконния строеж, но по обективни причини не са представени от страната поради това, че не са й били известни. Визираната хипотеза не е налице, както законосъобразно са приели административният орган и съдът. Като ново доказателство се сочат декларации, с нотариална заверка на подписите, извършена след издаване на процесната заповед, което ги характеризира като новосъздадени документи. Недоказано е обаче, че същите са новооткрити и че е съществувала обективна невъзможност за жалбоподателя да се снабди и да ги представи на административния орган преди произнасянето му. Видно е от съдържанието им, че декларациите изхождат от лица, познаващи имота отдавна, от което следва логичен извод, че са от лица, известни на жалбоподателя в качеството му на собственик. Последният от друга страна, не доказва пречки от обективен характер за своевременното представяне на документите пред административния орган. Изводите от горното са за отсъствие на предпоставките по чл.99, т.2 АПК и за законосъобразност на оспорения отказ. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното определение е правилно, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото и своевременно заявената претенция на ответника, съдът присъжда в полза на община Алфатар, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 евро, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие, платими от жалбоподателя. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение