Определение № 264 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК частна жалба на М. Г. Б. срещу определение № 71 от 26.01.2017 г. по в. гр. д. № 1380/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, въззивният съд е допълнил постановеното решение от 15.12.2016 г. по цитираното дело, в частта му за разноските, като е осъдил М. Г. Б. да заплати на [фирма] – [населено място] направените разноски във въззивното производство в размер на 3 882 лв. Преди да се произнесе по частната жалба, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., съобрази следното: С определение по гр. д. № 1578/2017 г. по описа на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 15.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1380/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, допълнено в частта му за разноските с определението, предмет на жалба в настоящото производство. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикания правен спор. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. В конкретния случай произнасянето по въпроса за разноските по настоящото дело е обусловен от решаването на спора по същество. С оглед на това обстоятелство настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице условието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството до приключване на производството по гр. д. № 1578/2017 г. на ВКС с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното, съдът