Определение № 50229 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2740/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Ц. А. от [населено място], чрез адв. С. С., против разпореждане № 106 от 13.05.2022г. постановено по гр.д. № 28/2022г. на Ловешкия окръжен съд, с което е върната като просрочена касационната му жалба вх. № 2729 от 09.05.2022г. срещу решението № 70 от 01.04.2022г. по същото дело. Частният жалбоподател счита, че касационната жалба е подадена в срок и моли за отмяна на разпореждането.Твърди, че съобщението за решението е получено от пълномощника не на посочената в него дата 05.04.2022г., а на следващия ден 06.04.2022г. и подадената на 09.05.2022г. касационна жалба е в срок. Моли делото да бъде разгледано в открито заседание. Иска разпит на двама свидетели: А. М. М., който е транспортирал жалбоподателя от Троян до Ловеч на 06.04.2022г., за да се срещне с адвоката след получаване на решението и Х. Д. - връчителя на съобщението за решението. Ответниците по частната жалба я оспорват. Възразяват срещу допускането на свидетелски показания за опровергаване на посочената в съобщението дата на връчване. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: С атакуваното разпореждане Ловешкия окръжен съд е върнал поради просрочие касационната жалба на Х. Ц. А. с вх. № 2729 от 09.05.2022г. срещу решението от 01.04.2022г. по в.гр.д. № 28/2022г. Приел е, че препис от въззивното решение е редовно връчен на жалбоподателя чрез пълномощника му адвокат Г. на 05.04.2022г., а касационната жалба е подадена на 09.05.2022г., което е след изтичането на 05.05.2022г./присъствен ден/ на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК за обжалване на решението. Частната жалба срещу това разпореждане първоначално е изпратена на Великотърновския апелативен съд. Той е препратил жалбата по компетентност на ВКС като е съобразил дадените разяснения в т.1 от ТР № 2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК, а не пред съответния апелативен съд. Настоящият състав намира обжалваното разпореждане за правилно. Препис от решението, постановено на 01.04.2022г., е редовно връчен по реда на чл.39 ГПК на пълномощника на Х. А. - адв.С. Г. на 05.04.2022г. Срокът за касационно обжалване на решението е едномесечен и съгласно чл. 60, ал.3 ГПК изтича на 05.05.2022г./четвъртък/. Подадената касационна жалба срещу постановеното решение е регистрирана в Ловешкия окръжен съд на 09.05.2022 г., към който момент срокът за обжалване на решението е вече изтекъл. Не се твърди и липсват данни за подаване на жалбата по пощата. Неоснователно е искането на жалбоподателя за разглеждане на частната жалба в открито заседание и за събиране на свидетелски показания. Удостовереното от връчителя по реда на чл. 44, ал.1 ГПК, включително датата на връчване, се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е извършено от длъжностно лице в кръга на възложените му функции - чл. 179, ал.1 ГПК - така Решение № 95 от 18.07.2019г. по т.д. № 903/2019г. на ІІт.о., Решение № 119 от 01.07.2019г. по гр.д. №1444/2019г. на ІІІ г.о., Решение № 107 от 16.07.2013г. по гр.д. № 1782/2013г. на ІV г.о. и др. Поради това и на основание чл. 164, ал.1, т.2 ГПК са недопустими свидетелски показания за доказване дата на връчване, различна от посочената в съобщението. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.