Решение № 8394 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3246/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Чупрене, представлявана от М. Тодорова - Кмет, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Шопов, срещу Решение № 1388/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 450/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което общината е осъдена да заплати на „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК 204060089, обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи от незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ по Заявление № 389/01.03.2022 г., с което е направено искане за участие при разпределение на общински мери, пасища и ливади по чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), отменен с влязло в сила Решение № 129 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 257/2022 г. на РС Белоградчик, в размер на 642 057,40 лева – главница, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното издължаване и мораторна лихва в размер на 88 160,30 лв., от датата на влизане в сила на решението за отмяна на мълчаливия отказ – 24.01.2023 г., до датата на предявяване на исковата молба 10.09.2024 г. Със същото решение се отхвърля като недоказано оспорването на изброени документи, както и общината е осъдена да заплати направените от ищеца разноски по делото в размер на 29 520 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът е достигнал до неправилни изводи при оценката на фактите и доказателствата, тъй като не са били налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Оспорва се изводът за наличие на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения административен акт, тъй като издаването на решение от Комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ е предпоставено от приемане на решение от общинския съвет за определяне на свободните площи по чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ. Община Чупрене не е обвързана от Решение № 129 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 257/2022 г. на РС Белоградчик, тъй като не е била страна по делото. Излагат се и съображения, че ищецът не е имал материалното право да участва в разпределението на свободните площи по чл. 37и ЗСПЗЗ, тъй като не отговаря на изискванията. Посочва се и че не е установена истинността на подписа на управителя на ищцовото дружество върху заявлението по чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което бил недоказан фактът на подаване на това заявление. Счита, че представените фактури за направени разходи не доказвали реално извършени разходи за изхранване на животните, а само евентуално възникнали задължения. Също така през зимния период животните не се отглеждат пасищно, поради което искът за периода 01.12.2022 г. – 31.03.2023 г. е неоснователен. Изброяват се и животните, по отношение на които към Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) е била подадена информация за настъпила смърт през периода, през който се претендират вреди. Оспорват се заключенията по приетата комплексна съдебна зооинжинерна експертиза. В заключение касаторът смята, че ищецът в първоинстанционното производство не се е справил с доказателствената тежест да докаже претърпените преки вреди от отменения акт. Счита, че ищецът не е доказал и твърдените пропуснати ползи, изразяващи се в парични суми, които биха му били платени по директни плащания /субсидии/, изчислени на база полагащи се ПМЛ, тъй като се касае за бъдещо несигурно събитие, настъпването на което се предопределя от сбъдването на множество условия. Възразява се и относно размера на присъдените лихви. Иска се отмяна на решението и отхвърляне като неоснователни на всички предявени искове срещу Община Чупрене. Претендират се разноски. Ответникът – „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК 204060089, чрез упълномощения адв. Е. Г. Василев, оспорва жалбата по подробни аргументи изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски по списък. Постъпила е и частна касационна жалба от Община Чупрене против Определение № 94/20.01.2026 г. по адм.д. № 450/2024 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е оставена без уважение молбата на Община Чупрене за изменение на Решение № 1388/23.12.2025 г. в частта за разноските. Излагат се съображения, че определението е недопустимо, предвид текста на чл. 176а АПК и постъпилата касационна жалба срещу първоинстанционното решение. Касаторът счита, че присъдените разноски за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение са прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и не са доказани в присъдения размер. Иска се обезсилването на обжалваното определение, или алтернативно – отмяната му като незаконосъобразно и намаляването на размера на присъдените разходи съгласно представените доказателства за извършването им. Ответникът – „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК 204060089, чрез упълномощения адв. Е. Г. Василев, оспорва частната жалба по подробни аргументи изложени в писмен отговор. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от легитимирана страна, за която решението, съответно – определението, са неблагоприятни и в законоустановените срокове, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административният съд - Видин е било образувано по искова молба на „Био Ангус Груп“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Община Чупрене за заплащане на обезщетение в първоначален размер от 652 518,99 лв. за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи 537 428,37 лв. и мораторна лихва 115 090,62 лв. за периода от 24.01.2023 г. до датата на предявяването на исковата молба – 10.09.2024 г. След допуснато изменение на иска претенцията е за 642 057,40 лв. – главница и 88 160,30 лв. лихва. Обезщетението се претендира за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ по Заявление № 389/01.03.2022 г., с което е направено искане за участие при разпределяне на общински мери, пасища и ливади по чл. 37и ЗСПЗЗ, отменен с влязло в сила на 24.01.2023 г. Решение № 129 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 257/2022 на РС Белоградчик. По фактите съдът е установил, че ищецът „Био Ангус Груп“ ООД, представляван от управителя Т. Д. С., е подал Заявление по чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 99, ал. 1 ППЗСПЗЗ с вх. № 289/01.03.2022 г. до кмета на Община Чупрене, като собственик (ползвател) на животновъден обект, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни № 3951-0100, регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ, в землището на с. Върбово, община Чупрене. Със Заповед № 188/26.04.2022 г. на Кмета на община Чупрене е била назначена комисия, която да разгледа подадените заявления за ПМЛ по чл. 37и ЗСПЗЗ и да направи окончателно разпределение на имотите. Съдът е описал фактологията по приемане и отмяна на решенията на Общински съвет Чупрене за приемане на Годишен план за паша на територията на общината за 2022 г., като е посочил, че в крайна сметка в законоустановения срок до такова разпределение не се е стигнало. Констатирал е, че по делото са приложени доказателства, че през 2023 г. вече е правено разпределение на площите и в него е участвал и ищецът. „Био Ангус Груп“ ООД е обжалвало мълчаливия отказ на Комисията, назначена със Заповед № 188/26.04.2022 г. на Кмета на община Чупрене, като с Решение № 129/05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 257/2022 г., влязло в сила на 24.01.2023 г. Районен съд Белоградчик е отменил мълчаливия отказ. По делото е прието заключение от извършена съдебна зооинженерна експертиза относно подлежащите на разпределение пасища, мери и ливади в общината за 2022/2023 стопанска година. Като е взел предвид тези данни и броя на подадените заявления с общо 194 бр. животни, експертът е извел извод, че общината е имала достатъчно площи, за да удовлетвори исканията и на тримата заявители. Изчислил е колко декара площ е следвало да получи ищецът, съобразно броя на притежаваните животни, колко от тази площ е за косене и какъв добив би се получил от това. Колко биха били директните плащания по схемите и мерките за кампания 2023 г. Посочил е, че през процесния период ищецът е осигурил пълноценно хранене на животните в съответствие със зоотехническите и агрономически стандарти на Р. България, като е направил и прогноза относно средната дажба от фуражи и витамини на един брой животно за всеки месец от периода. По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, при която вещото лице е дало заключение, че всички представени от ищеца фактури са надлежно осчетоводени, както от него, така и от неговите доставчици и по всички тях е направено плащане по банков път. Приета е и съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за идентичност на животновъдния обект с удостоверението за регистрация. Посочено е, че същият е от вида „пасищно отглеждане на говеда“, попада в защитена зона „Натура 2000“, разположен е върху собствен поземлен имот, както и имот на А. М., с който има сключен договор за съвместна дейност. От правна страна съдът е взел предвид предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковите претенции за обезщетение за имуществени вреди, съответно за ангажиране на отговорността на община Чупрене. Във връзка с отменен мълчалив отказ на Комисията, която е назначена от кмета на Община Чупрене със Заповед № 188/26.04.2022 г. съдът е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ. За да определи размера на обезщетението съдът е обсъдил представените доказателства за извършени разходи за оборно-дворно изхранване на животните и заключенията на вещите лица. Присъдил е разноски съобразно изхода на спора и представените доказателства. След постъпила молба от Община Чупрене с правно основание чл. 176а АПК е постановено Определение № 94/20.01.2026 г., с което молбата е оставена без уважение, като съдът е изложил мотиви, че делото се е отличавало с висока фактическа и правна сложност, голяма продължителност и многобройни процесуални действия, както в открити, така и в закрити заседания, като са представени множество доказателства и писмени становища. Решението на Административен съд – Видин е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните факти, обсъдил е ангажираните доказателства във връзка с твърденията и аргументите на страните и въз основа на това е обосновал надлежно извода за основателност на исковите претенции за обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи от отменения незаконосъобразен мълчалив отказ. Относимите материалноправни разпоредби са приложени правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината. С оглед на данните по делото безспорно е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по обективно съединените искове. В настоящия случай по съдебен ред е отменен мълчалив отказ, вследствие на който дружеството е било лишено през процесния период от възможност да ползва пасища, поради което е понесло имуществени вреди и пропуснати ползи, като е доказана и причинно-следствената връзка. Съдебните изводи в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Правилно съдът е отказал да обсъжда аргументите на ответника, целящи установяването на материална законосъобразност на отменения мълчалив отказ, тъй като въпросът е решен с влязло в сила съдебно решение. Неоснователно се явява възражението, че Община Чупрене не била обвързана от силата на пресъдено нещо, тъй като същата е надлежен ответник по иска, съгласно чл. 205, ал. 1 АПК. Оспорването истинността на подписа на управителя на ищцовото дружество върху заявлението по чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ е неоснователно предвид текста на чл. 301 от Търговския закон, който предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай, дори да се приеме, че заявлението по чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ не е било подписано от управителя на дружеството, фактът че последвалият отказ е бил обжалван от него, както и образуването на настоящото съдебно производство по ЗОДОВ, говорят че действието е потвърдено. Възражението, че представените фактури за направени разходи не доказвали реално извършени разходи за изхранване на животните, а само евентуално възникнали задължения, също е неоснователно и се опровергава от приетото и неоспорено от страните заключение от извършената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което всички представени от ищеца фактури са надлежно осчетоводени, както от него, така и от неговите доставчици и по всички тях е направено плащане по банков път. Относно възражението, че през зимния период животните не се отглеждат пасищно, то същото е разгледано от първоинстанционния съд, като изложените доводи се споделят от настоящата инстанция. Предвид доказания размер на реално извършените разходи за изхранване на животните, промените в числения му състав, поради настъпила смърт на животни, независимо от причините, както и от настъпили раждания, не намират отражение върху изводите за доказаност на предявения иск в уважения от съда размер. Неоснователни са и изложените доводи за недоказаност на твърдените пропуснати ползи, изразяващи се в парични суми, които биха му били платени по директни плащания /субсидии/, изчислени на база полагащи се ПМЛ, тъй като се касае за бъдещо несигурно събитие, настъпването на което се предопределя от сбъдването на множество условия. Доколкото ищецът е установил, че през следващите стопански години, в които е ползвал ПМЛ, дружеството е получавало съответните субсидии, то настоящият състав счита, че пропуснатите ползи от отменения мълчалив отказ са били доказани в достатъчна степен на сигурност. Първоинстанционното решение е правилно и в частта за разноските, което води след себе си и правилност на обжалваното Определение № 94/20.01.2026 г. по адм.д. № 450/2024 г. по описа на Административен съд – Видин. Предвид текста на §40 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, ДВ, бр. 63/2025 г., в сила от 5.08.2025 г., който предвижда, че неприключилите производства пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, възражението за недопустимост на определението предвид текста на чл. 176а АПК и постъпилата касационна жалба срещу първоинстанционното решение, е неоснователно. Възражението за прекомерност на присъдените разноски за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, също е неоснователно. Твърденията за недоказаност на плащането му са подробно разгледани в обжалваното определение, като са посочени конкретните страници, на които се намират доказателствата за плащане, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря. По изложените мотиви касационната жалба и частната жалба са неоснователни, а съдебното решение и определение като правилни следва да бъдат оставени в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора ответникът в настоящото производство има право да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 14 786 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е необосновано и неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,