Определение № 162 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Д. А. М., чрез процесуален представител адв. А. В., обективираща искане за допълване на постановеното по делото решение № 670/06.11.2025г., в частта относно разноските посредством ревизиране на въззивното решение в частта за разноските сторени от страната пред първата инстанция. Молбата е основана на твърдения, че уважаването на иска до сумата от 36700 лева налага ревизиране на присъдените в полза на ответника разноски в размер приет от първата инстанция, което е пропуснато да се стори при постановяване на окончателното решение. Отправя искане в тази връзка за допълване на решението чрез отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са присъдени разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК за разликата над действително дължимия размер до пълния присъден такъв от 3205.65 лева. В отговор на искането „Стомана Индъстри“ АД, чрез процесуален представител адв. Х. М. изразява становище за неоснователност на молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на искането, съдебният състав съобрази следното: С постановеното по делото решение № 670 от 06.11.2025г. на ВКС, съставът на III Гражданско отделение е ревизирал въззивно решение № 333/31.10.2024г. постановено по в.гр.д. № 386/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 272/26.03.2024г. по гр.д. № 2408/2023г. по описа на Районен съд – Перник за отхвърляне на предявения от Д. А. М. против „Стомана Индъстри“ АД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за сумата над 15000 лева до 36700 лева. Вместо това решение е постановено друго, с което искът е уважен до размера от 36700 лева. Присъдени са разноски за касационна инстанция, като съдът е пропуснал да ревизира размера на разноските, определени в тежест на ищцата с първоинстанционното решение и потвърдени с въззивния съдебен акт съразмерно на отхвърлената част от иска с окончателното си решение. Налице са съответно предпоставките за допълване на постановеното по делото решение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски несъразмерно на отхвърлената част от иска в размер надхвърлящ действително дължимия. Съгласно представен списък на л. 209 от първоинстанционното дело претендираните от ответника разноски са за платено адвокатско възнаграждение с ДДС – 4920 лева и депозит за призоваване на свидетел – 50 лева. Съразмерно отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 410.03 лева /4970 х 3300: 40000/. С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение, ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 3205.65 лева. Ето защо решението следва да се допълни, като въззивното решение се отмени за разликата над действително дължимите, но недължимо присъдени разноски. Молбата за допълване на решението е основателна и следва да се уважи. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение