Определение № 12943 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. М. А., срещу определение №8186 от 25.10.2024г. по адм. дело №1683/2024г. по описа на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/, с което на осн. чл.159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на А., срещу бездействие на Комисията за защита на личните данни да се произнесе незабавно относно движението по преписка, образувана по подадена от него жалба с рег.№ППН-01-524 от 03.06.2024г. срещу Агенцията по вписванията, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в частната жалба. Моли за отмяна на определението и връщане делото за разглеждане по същество от друг (едноличен ) състав на съда. Претендира разноски. Ответникът- комисията за защита на лични данни /КЗЛД/ не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Настоящият състав приема частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, но по различни от изложените от частния жалбоподател съображения. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от А. срещу Комисията за защита на личните данни, с искане КЗЛД да бъде осъдена да се произнесе незабавно относно движението на преписка относно обработване лични данни на жалбоподателя. С разпореждане №7100 от 01.10.2024г. по а.д. №1683/2024г. на АС-Бургас, съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да отстрани в 7-днеувен срок констатирани от съда нередовности, в т.ч. да посочи означението на обжалвания АА, респективно бездействие и неговия издател; да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта, респективно бездействието; да посочи в какво се състои искането му до съда; да обоснове правния интерес от оспорването. В писмено становище от 03.10.2024г., подадено от жалбоподателя, същия е посочил, че основанието за подаване на жалбата е чл.78, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), както и че се обжалва неизпълнението на администрацията да даде незабавно отговор на какъв етап е производството. Жалбоподателят е изразил предположение, че в българското законодателство подобно основание е чл.256 ал.1 АПК. По делото пред първоинстанционния съд е постъпила част от административната преписка във вид на приложения към писмен отговор от КЗЛД по жалбата, в която преписка се съдържа писмо от 02.06.2024г. от А. до КЗЛД с искане за „незабавно произнасяне“ от комисията по негова жалба срещу Агенция по вписванията, по която жалба е образувано административно производство пред надзорния орган. За постанови обжалваното определение АС-Бургас е приел, че образуваното пред него съдебно производство е по реда на чл.256 АПК (Раздел II Защита срещу неоснователни бездействия), срещу бездействие на КЗЛД да се произнесе незабавно относно движението по преписка, образувана по подадена от него жалба с рег.№ППН-01-524 от 03.06.2024г. до КЗЛД срещу Агенция по вписванията. Съдът е изложил подробни съображения относно прилагането на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗЗЛД, като е приел, че искането на А. А. за издаване на сочения в жалбата му с рег.№ППН-01-524 от 03.06.2024г. административен акт е подадено до компетентния орган, като липсва нормативно установен срок за произнасяне на органа. Съдът е посочил, че действително КЗЛД не е спазила срока по чл.38, ал.2 ЗЗЛД да информира А. за напредъка по разглеждането на жалбата, но този срок е инструктивен, защото касае предоставяне на информация за хода на процедурата, а не произнасяне по същество. АС-Бургас се е произнесъл по приложимостта на чл.256 АПК, достигайки до извод, че в конкретния случай се касае за искане за предприемане на правни действия и издаване на ИАА- решение по подадена жалба, като с оглед формулирания от жалбоподателя петитум, не е налице бездействие на АО, което да е годен предмет за съдебно произнасяне по чл.256 АПК. Според съда бездействие съгласно чл.256 АПК е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, чието изпълнение произтича пряко от нормативен акт, какъвто в случая не е налице. Съдът е приел, че в случая не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване-наличие на годно за обжалване бездействие или акт. Определението е неправилно. При изрично заявеното от жалбоподателя в становището от 03.10.2024г. основание за оспорване- чл.78, т.2 ОРЗД, и предвид доказателствата по делото, съдът неправилно е приел, че образуваното пред него производство е по реда на чл.256 АПК. В Глава VIII на Регламент (ЕС) 2016/679 „Средства за правна защита, отговорност за причинени вреди и санкции“ се съдържат разпоредби (чл.77 и чл.78), които предвиждат средства за правна защита до Надзорен орган( чл.77), но и срещу надзорен орган в случаи на твърдяно нарушение на Регламента (чл.78). Цитираният чл.78 ОРЗД, озаглавен „Право на ефективна защита срещу надзорен орган“, в т.2 предвижда, че без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея. Значението на понятието „право на ефективна съдебна защита“ според настоящия състав се извлича от съображение 143 от Регламента: „Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице“, във вр. с разпоредбата на чл.58, т.4 ОРЗД, според която упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата. Следователно правомощията на надзорния орган, вкл. тези в хода на образувано пред него административно производство, вкл. изпълнението на поставените му с Регламента задачи ( вж. Раздел 2, чл.55, чл.59 ОРЗД, конкретно чл.57, т.1, б. „е“ ОРЗД по отношение възложените на надзорния орган задачи) трябва да се упражняват при наличието на подходящи гаранции, част от които несъмнено е правото на ефективна съдебна защита ( виж и чл.47 от Хартата), при презумпцията за възникващи последици за субекта в резултат на упражняването/неупражняването им. Налага се извод, че при сезиране на компетентния съд на държава-членка с жалба по реда на чл.78, т.2 ОРЗД, същият е задължен на осн. чл.78, т.3 ОРЗД да образува съдебно производство от вида „производство срещу надзорен орган“ и да разгледа жалбата по същество в хипотеза на твърдения за неинформиране субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея. Друг е въпроса относно реда, по който трябва да бъде разглеждано вече образуваното дело с оглед осигуряване на ефективността на правото на съдебна защита, в смисъл на ограничаване времевите рамки на процеса. Това предполага преценка от решаващия съд дали производството трябва да се проведе в открито съдебно заседание или евентуално в закрито съдебно заседание при прилагане на процесуалноправна норма от националното законодателство, доближаваща се до смисъла и целите на специфичното производство, предвидено в чл.78, т.2 ОРЗД, например чл.197 АПК. Съображенията на АС-Бургас, изложени в обжалваното определение относно прилагането на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗЗЛД, биха били относими при произнасянето на съда по съществото на спора. По отношение доводите в частна жалба. Същите в по-голямата си част касаят спора по същество, и са ирелевантни за настоящото производство. В останалата част изявленията на частния жалбоподател съдържат квалификации, подведени под нормата на чл.150, ал.3 АПК, недостойни и принизяващи упражняваната от А. М. А. професия, поради което не подлежат на обсъждане. Предвид горното определение №8186 от 25.10.2024г. по адм. дело №1683/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на А. М. А., по реда на чл.78, т.2 ОРЗД, която е процесуално допустима и трябва да бъде разгледана от първоинстанционния съд по същество. Претендираните в настоящото производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл.226, ал.3 АПК. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. последно, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение