Определение № 395 от 17.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 842/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НЧД № 189/2025 г. по описа на Районен съд – Средец. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и съобрази закона, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по НЧД № 189/2025 г. е образувано в Районен съд – Средец по повод искане на зам. районен прокурор на РП – Варна за одобрение на протокол за претърсване и изземване от 15.09.2025 г. в недвижим имот, собственост на близки на Н. Г. М. – задържан по образувано ДП 509/25 г. на ГДБОП – МВР с обвинение за престъпление по чл.354в, ал.1от НК. Съдиите от РС-Средец, последователно са депозирали самоотводи с аналогични мотиви, че са в колегиални отношения с майката на М., която е прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Бургас, което обстоятелство поражда основателно съмнение в безпристрастността им и обуславя предпоставките за самоотводите им по чл.29 от НПК. С разпореждане № 208/16.09.2025 г. съдия от РС – Средец е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Изложеното налага извода, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК, тъй като всички съдии от състава на РС - Средец са се отвели от неговото разглеждане, в резултат на което съдът, на който делото е подсъдно по правилата за местна подсъдност, не може да образува състав. Необходимо е определянето на друг, еднакъв по степен съд, като това следва да бъде Районен съд – Варна, който е извън района на АС-Бургас и е в относителна близост по териториален критерий до първоначално компетентния съд. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение