Решение № 11985 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2015 г.

Решение № 11985 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. К. С., действащ като ЕТ "К. С.", моли да бъде отменено решение № 3499/20.05.2015 г. по адм. д. № 7410/2014 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 219308149/13.02.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за определени задължения по ЗДДФЛ с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробнисъображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 219308149/13.02.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за определени задължения по ЗДДФЛ с лихви за периода 2007 г. - 2012 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на разходите над разполагаемите парични средства, а според решението на директора на "ОДОП"-С. по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че ревизията е проведена законосъобразно по чл. 122 и сл. от ДОПК. Данъчната основа е определяна като са изследвани приходите и разходите на лицето и формираният недостиг е приет за данъчна основа за облагане по чл. 35 от ЗДДФЛ, с което фактически е прието, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основателен е и доводът, че за 2007 г. и 2008 г. данъчната основа е определена неправилно като са сумирани моментни недостиги на средства, вместо да се определи облагаемата основа на годишна база, както изисква ЗДДФЛ. За тези две години съдът неправилно е приел, че този начин на определяне на данъчната основа е законосъобразен. За 2007 г. необосновано съдът е приел, че представените едва в съдебната фаза доказателства - договор за заем и разписка са достатъчни, за да докажат предоставяне на сумата от 6000 лв през м. 11.2007 г. в заем на ревизираното лице, без да е разпитана заемодателката като свидетел, за да потвърди данните в разписката и договора. За 2007 г. съдът е приел, че недостигът на средства, установен в РА, е за част от 2007 г., поради което предоставеният заем от 6000 лв след тези месеци не променя резултата по делото и е отхвърлил жалбата против РА в тази част. За 2008 г. съдът обосновано е отхвърлил доводът за предоставен заем от 4500 лв през годината, който е деклариран от ревизираното лице на 29.08.2013 г. на л. 318 от делото като предоставен през 2005 г. Относно началното салдо съдът обосновано е приел, че представените в съдебната фаза договори и разписки за предоставени в заем суми на ревизираното лице преди 2007 г. са изготвени за нуждите на процеса. Правилен е изводът на съда, че началното салдо е правилно определено в решението на директора на "ОДОП"-С. в размер 3000 лв. Решението е правилно и в частта, с която съдът е приел за доказано предоставяне на 170 000 лв от "Витас-М" ЕООД на ревизираното лице по договора за съвместна дейност предвид представените разходни касови ордери, оформени по изискванията на ЗСч и отразени в счетоводството на дружеството. Обоснован е изводът на съда, че това обстоятелство не следва да се отрази в паричния поток през ревизираните периоди, тъй като сумите са предоставени за изпълнение на договора за съвместна дейност и няма данни част от тях да съставляват възнаграждение за труд на ревизираното лице, за да бъдат включени в приходната част на паричния поток. За 2007 г. в РА е определена основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на половината от сбора на моментните превишения на разходите над приходите в размер 18 352 лв. В РД е констатирано, че приходите за годината са 20 223,65 лв, а разходите са 43 295,49 лв, което определя превишение на разходи над приходите, изчислени на годишна база, в размер 23 071,84 лв, от което като се спадне началното салдо от 3000 лв остава превишение от 20 071,84 лв, от което половината е в размер 10 535,92 лв, която сума се включва при определяне на облагаемата основа и се получава облагаема основа от 82 987,37 лв за 2007 г., за която дължимият данък е 19232,97 лв. Внесеният данък е 16 704,35 лв и остава данък за внасяне 2582,62 лв, за който дължимите лихви, изчислени съответно са в размер 1652,99 лв. За 2007 г. решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за внасяне над 2528,62 лв и лихви над 1652,99 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. За 2008 г. в РА е определено превишение на разходи над приходи като сбор от моментни превишения в размер за ревизираното лице - половината от 35 852,30 лв - в размер 17 926,15 лв. Видно от РД и РА приходите за 2008 г. са в размер 64 868,61 лв, а разходите са в размер 56 919,80 лв, поради което на годишна база не е налице превишение на разходи над приходи и неправилно в РА е включена сумата 17 926,15 лв като част от облагаемата основа, за която е определен незаконосъобразно дължим данък от 2032,02 лв и надвнесен данък от 5363,56 лв. Така определеният данък е недължим, поради което надвнесената сума за 2008 г. е в размер 7395,58 лв. За 2008 г. решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен надвнесен данък 5363,56 лв вместо 7395,58 лв и вместо него следва да се постанови изменение на РА в този смисъл. За 2009 г. предвид посочените по-горе приходи и разходи за 2008 г. началното салдо е в размер 7948,81 лв, а не неправилно определеното в РА начално салдо от 58 433,27 лв, но тъй като не може да се влошава положението на обжалващия предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК, началното салдо за 2009 г. остава, както е определено от органите по приходите. За 2009 г. поради завишеното начално салдо не е определен като дължим данък на физическото лице, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата в тази част и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. За 2010 г. в РА е определено превишение на приходи над разходи като сбор от моментни превишения в размер 53 796,36 лв, от които половината за ревизираното лице в размер 26 898,18 лв. Видно от РД приходите за годината са 1200 лв, разходите са 86 249,98 лв, които превишават приходите, изчислени на годишна база с 85 049,98 лв. На основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК не може да се влошава положението на обжалващия, поради което съдът като е отхвърлил жалбата против РА в частта за 2010 г. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За 2011 г. и 2012 г. превишенията на разходите над приходите в РА са изчислени на годишна база, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА в тази част и решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 102,85 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 567,46 лв - общо 1134,92 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 1032,07 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,